ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 716
София, 30.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 802/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ”С” О. – гр. Б. срещу Определение № 228 от 26.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 428/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд. Жалбоподателят излага съображения, че определението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че като издател на записа на заповед, е посочено юридическото лице “П” ЕО. – гр. Б., представлявано от управителя, подписал записа на заповед, и задължението е поето и от авалиста Н. Петров Петров. Жалбоподателят счита, че записът на заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ, като задължените субекти са два – издателят и авалиста, и че ако въззивният съд беше обсъдил всички негови доводи, щеше са стигне до този извод, а съдът, като не е изпълнил задълженията си, е стигнал до погрешни правни изводи. Иска определението да се отмени и да се уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу посочените солидарни длъжници – “П” ЕО. – гр. Б. и авалиста Н. Петров Петров. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съществените материално-правни въпроси, разрешени от съда: какви реквизити следва да съдържа записът на заповед, за да се направи недвусмислен извод за лицата, поели задължение за плащане и кога в него коректно е посочен издателят, и при платец юридическо лице и авалист физическо лице, налице ли е яснота за субектите, поели задължение за плащане. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него са потвърдени разпореждания, с които е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу “П” ЕО. – гр. Б. и разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу авалиста Н. Петров Петров. Изложени са съображения, че Запис на заповед от 22.ІV.2009 г. не отговаря на формалните изисквания по чл. 535 ТЗ, като от текста е видно, че като издател са записани “П” ЕО. и управител Н, и е положен подпис от Н. Петров Петров, скрепен с печата на дружеството, поради което е неясно Петров като представляващ дружеството ли се е подписал или като физическо лице. Съдът е заключил, че е неясно и дали дружеството или управителят поотделно дължат сумата, затова въз основа на представения документ не може да се ангажира отговорността нито на издателя, нито на поръчителя.
От посочените от жалбоподателя разрешени по делото материалноправни въпроси, може да се изведе релевантният за делото въпрос и той е: за да е валиден от външна страна запис на заповед и въз основа на него да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, налице ли са реквизитите, изискващи се от закона – чл. 535. Този въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно съдебната практика – ТР № 1/ 28. ХІІ.2005 г. по т.д. № 1/ 2004 г. на ОСТК на ВКС. Същото е създадено по въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед – чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.), но намира приложение по общовалидния въпрос за действителността на записа на заповед и за редовността му от външна страна с оглед изискването на чл. 535 ТЗ, и съответно с оглед разпоредбите на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), по въпроса на какви изисквания следва да отговаря от външна страна записът на заповед, за да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК.
Развитите от жалбоподателя оплаквания са за необоснованост на обжалваното определение, които могат да се обсъждат в случай, че се допусне касационно обжалване на определението и не са съображения за основателност на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Създадена е съдебна практика по повдигнатия с частната жалба релевантен за делото материалноправен въпрос, поради което не е налице поддържаното основание. Нормата на чл. 535 ТЗ не е неясна или непълна, по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна – ТР № 1/2004 г. от 28. ХІІ.2005 г. по № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
Поради изложеното искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 228 от 26.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 428/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: