3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№716
София, 05.10. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 147 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1731 от 12.08.2014 год. по гр.д.№ 3662/2013 год. на Софийски апелативен съд с която е потвърдено Решение № 2699 от 11.04.2013 год. постановено по гр.д.№ 14909/2013 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният от С. Я. М. иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 предл.1 ЗЗД за връщане на сумите по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот.
С въззивното решение, чието касиране е предмет на жалбата, съставът на САС е приел за основателен за сумата 29337.45 лв. (левовата равностойност на 15000 евро) иска с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД, поради което е потвърдил първоинстанционния акт в обжалваната му част. В частта с която искът на М. е бил отхвърлен за сумата над посочената и до претендирания размер от 30000 лв., решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано.
Претенцията на С. М. произтича от сключен на 23.01.2009 год. предварителен договор за продажба, съчетан с договор за изработка подвид „строителство” на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк]. Съгласно чл.6 на предварителния договор, страните са се уговорили, срокът за изпълнение и предаването на обекта на купувача с Акт обр.15 да бъде 22 месеца, считано от сключването на договора, а снабдяването с Акт обр.16 – в срок до 30.10.2009 год.
Въпреки съдържащото се противоречие в датите, безспорно е, а и това обстоятелство е установено по делото, че Акт обр.15 няма дата, а Акт обр.16 носи дата 20.11.2012 год.
Позовавайки се на забавено изпълнение на строителните работи, върху които имал непосредствени впечатления, приобретателят С. Я. М., който заплатил само две от договорените авансови вноски, отправил изявление за разваляне на договора на 05.11.2010 год., чрез нотариална покана. Предявеният иск е за връщане на авансово платената сума. Включен е и петитум за разваляне на договора, въпреки позоваването в обстоятелствената част на извънсъдебното прекратяване на действието му с връчването на нотариалната покана.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че неизправна страна по предварителния договор е бил купувачът М., поради което именно дружеството е предприело извънсъдебното му разваляне в предхождащ момент.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че към датата на изявлението за разваляне, М. е бил изправна страна, поради което е уважил осъдителния иск и е постановил връщането на левовата равностойност на авансово платените 15000 евро. За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната част, съставът на САС е приел за недоказано твърдението на ответника-въззивник, че е развалил договора в предходен момент, както и че не е бил в забава при изпълнението на обекта към момента в който приобретателят е забавил/преустановил плащането на вноските.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на въпроси, които нямат каквото и да било отношение към настоящия спор. Независимо от заявения петитум за разваляне на договора, съдилищата не се произнесли по такъв конститутивен иск, приемайки, че развалянето на предварителния договор е извънсъдебно. Т.е. съдържащите с в изложението позовавания на недопустимост на решенията и на чл.87 ал.3 ЗЗД, предвиждащ разваляне по съдебен ред на договори с вещнопрехвърлително действие, какъвто настоящият не е, нямат отношение към спора.
Въпросите, свързани с правната квалификация и произнасянето по установителен иск са неясни, доколкото липсва какъвто и да било спор в правната доктрина и съдебната практика, че последиците от развалянето на договорите се уреждат от чл.88 ал.1 ЗЗД, като в разглежданата тук хипотеза на чл.88 ал.1 предл.1 ЗЗД препращането е именно към правилата на неоснователното обогатяване – осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Няма отношение към спора и позоваването на съдебна практика по чл.87 ал.4 ЗЗД, поради обстоятелството, че нито с отговора по чл.131 ГПК, нито с въззивната жалба това възражение е било въведено пред инстанциите по същество. Съставът на САС не го е обсъждал и не се е произнасял по него. Въвеждането му за прав път пред ВКС е недопустимо.
В отговора, депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация С. Я. М. не се съдържа искане за присъждане на разноски.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1731 от 12.08.2014 год. по гр.д.№ 3662/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.