4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
С., 07.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 88/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 561 от 21.VІ.2010 г. по т.д. № 78/ 2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отменено Решение от 27.Х.2009 г. по гр.д. № 619/ 2006 г. на СГС в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 104 548 лв. и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Й. И. Х. – от [населено място] 104 548 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнен договор, със законната лихва от 27.ІІ.2006 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по ч.280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: получила ли е ищцата обекти с по-голяма площ от договорените, като в противоречие с ППВС №1/1953 г. и ППлВС №7/1965 г. не е обсъдил заключенията на експертизите и не ги е взел под внимание. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът е пропуснал да се произнесе по възражението за прихващане, като е направил извода, че ищцата не е получила по-голяма застроена площ от тази, описана в нот.акт № 33/6.ХІІ.1996 г., вместо да се произнесе за получаването на обекти с по-голяма площ от тази в предварителния договор. Материалноправните въпроси: за характера на обезщетението, за приложимата правна разпоредба за погасителната давност и за момента, в който възниква вземането за обезщетение, жалбоподателят поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,като началото на погасителната давност е в зависимост от срока за изпълнение на основното задължение по договора. Представя копия от ППлВС №1/13.VІІ.1953 г., ППлВС №7/27.ХІІ.1965 г., Р.№118/19.VІІ.2010 г. по т.д.№ 265/2010 г. на ВнАС, Р.№1169/29.ХІІ.2008 г. по гр.д.№ 4882/ 2007 г. на ВКС, Р.№1567/10.Х.1995 г. по гр.д.№ 2671/1994 г. на ВС, Опр.№464/8.VІ.2010 г. по т.д.№ 141/2010 г. на ВКС и Р.№2254/22.ІХ.1972 г. по г.д.№ 1602/1972 г. на ВС.
Ответницата по касационната жалба Й. И. Х. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 1.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска за обезщетение за ползване, от каквото за процесния период ищцата е лишена поради забавено изпълнение задължението на ответника да построи и й предаде в уговорения в Договора за продажба на имот, учредяване право на строеж по реда на чл. 19 ЗЗД, съчетан с договор за строителство, съдът след подробно обсъждане заключенията на изслушаните технически експертизи, е приел за установено, че изпълнителят не е изпълнил в уговорения срок задължението за изграждане и предаване на обектите, поради което ищцата, като не може реално да ги ползва, пропуска да реализира сума, равняваща се на наема, който би получила за процесния период. Не е уважил възражението за прихващане на ответника на основание получени от ищцата обекти с по-голяма застроена площ от договорената, по съображения, че в нотариалния акт № 33/6.ХІІ.1996 г., в който обектите подробно са описани, не се споменава за промяна на цената и защото не се установява получената от ищцата застроена площ да е по-голяма от тази по посочения нот.акт, уважил е възражението за прихващане със стойност на СМР, извършени с по-добри материали в размер на 13 100 лв. По отношение възражението на ответника за погасяване на иска поради изтекла давност, съдът е изложил, че вземането на ищцата възниква на 31.Х.1998 г., когато ответникът е следвало да й предаде обектите, съгласно уговореното в договора и с изтичането на всеки месец възниква за ищцата компенсаторно вземане и съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД вземането се погасява след 3 години, считано от деня на възникването му – вземания, възникнали 3 години преди предявяване на 27.ІІ.2006 г. на иска или преди 27.ІІ.2003 г., са погасени по давност и не са погасени по давност претендираните вземания за времето след 1.ІІІ.2003 г.
От формулирания от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, с оглед данните по делото, следва да се изведе релевантния за делото разрешен процесуалноправен въпрос за изпълнение от съда на задължението за обсъждане всички събрани доказателства, включително изслушаните експертизи, по който има задължителна съдебна практика, посочена и от жалбоподателя. Обстойно в решението са изложени съображения въз основа на кои констатации на вещите лица съдът изгражда изводите си както за размера на дължимото обезщетение, така и за основателността на възражението за прихващане на ответника, в една част уважено. Несъгласието на жалбоподателя с направените изводи, е основание за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Изложените материалноправни въпроси: за характера на обезщетението, за приложимата правна разпоредба за погасителната давност и за момента, в който възниква вземането за обезщетение, жалбоподателят не доказва, че се решават противоречиво от съдилищата, нито излага съображения защо счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочените съдебни актове не касаят обезщетение за ползване, от каквото е лишен собственик на новоизграждащи се обекти:Р.№118/19.VІІ.2010 г. по т.д.№ 265/2010 г. на ВнАС г., Р.№1567/10.Х.1995 г. по гр.д.№ 2671/1994 г. на ВС и Опр.№464/8.VІ.2010 г. по т.д.№ 141/2010 г. на ВКС са по искове за неустойка, Р.№1169/29.ХІІ.2008 г. по гр.д.№ 4882/ 2007 г. на ВКС е за обезщетение за неизпълнение на договор за военна служба, Р.№2254/22.ІХ.1972 г. по гр.д.№ 1602/1972 г. на ВС е за обезщетение по чл. 32 ал. 2 ЗС. Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 561 от 21.VІ.2010 г. по гр.д. № 78/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: