3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
С., 09.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 448/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. В. против въззивно решение на СГС-ІV Д отделение от 30.11.2010 г., постановено по гр. д. № 10817/2010 г., с което е потвърдено решение на СРС, ІІ ГПК, 65 състав от 22.04.2010 г. по гр. д. № 43574/2009 г., с което са уважени предявените от Х. М. П. ЕГН [ЕГН] против [фирма], С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ-отменено е уволнението на Х. М. П., извършено със заповед № 158/13.07.2009 г. на основание чл. 328, т. 6 и т. 11 КТ; Х. М. П. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „главен юрисконсулт” в [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 800.00 лв. за периода 14.07.2009 г.-20.07.2009 г.
В изпълнение на указания на въззивния съд за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е представено допълнение към касационната жалба, с което се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за крайния резултат и от значение за точното прилагане на закона-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с посочен процесуалноправен въпрос: законосъобразно ли съдът е приложил разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК във връзка с уваженото оспорване от страна на ищеца достоверността на датата на заповед № РД-8/19.05.2009 г., издадена от генералния търговски пълномощник на управителя на дружеството, с която е одобрена длъжностна характеристика за длъжността „главен юрисконсулт”, образец от която е приложена като неразделна част към заповедта и е разпоредено да се извърши проверка по Л. на заемащия длъжността Х. М. П. за наличие на данни и документи, удостоверяващи образование, квалификация и трудовия му стаж като юрист.
За ответника по касация Х. М. П. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „главен юрисконсулт” в [фирма] въз основа на допълнително споразумение № 02/2.05.2007 г. към трудов договор № 7/17.01.2007 г., което е било прекратено едностранно от работодателя със заповед № 158/13.07.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, считано от 14.07.2009 г. Съдът е признал уволнението за незаконно, като е приел, че не е доказано по делото, че към датата на сключване на трудовия договор между страните ищецът е отговарял на изискванията за заемане на длъжността, както и че не е доказана промяна в изискванията за професионална квалификация и образование /т. 6/и за трудов стаж /т. 11/, настъпила след възникване на трудово-правната връзка между страните.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в аспект на разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, на което касаторът се е позовал.
Правният въпрос, формулиран от касатора не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото.
Не е изпълнена по делото доказателствената тежест на работодателя за установяване решаващи за изхода на делото обстоятелства, а именно: дали към датата на сключването на допълнителното споразумение към трудовия договор, по силата на което ищецът е заел длъжността „главен юрисконсулт” на дружеството /2.05.2007 г./ той е отговарял на изискванията за заемане на длъжността – образование, професионална квалификация и трудов стаж и налице ли е промяна в тези изисквания съгласно новата длъжностна характеристика за длъжността, одобрена със заповед № РД-8/19.05.2009 г. Ако към датата на сключване на допълнителното споразумение служителят не е отговарял на изискванията за образование и професионална квалификация сключеният трудов договор е недействителен. В този случай трудовоправната връзка се прекратява чрез иск по реда на чл. 74 КТ, а не чрез уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, в който смисъл в съответствие със закона и съдебната практика на ВКС в случая се е произнесъл въззивният съд.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Д отделение от 30.11.2010 г., постановено по гр. д. № 10817/2010 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: