О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр.София, 12.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1817 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. И. от гр. П., против решението от 06.04.2009г., постановено по гр.д. №34/2009г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.11.2008г. по гр.д. №1918/2007г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Т. И. И. срещу В. П. Д. и П. Т. Д., двамата от гр. П., иск с правно основание чл.254 ГПК/отм./.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. П. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. Т. Д. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Т. И. И. срещу В. П. Д. и П. Т. Д. иск с правно основание чл.254 ГПК/отм./, че не дължи сумата 8000щ.д. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2002г., за заплащането на която Д. са се снабдили с изпълнителен лист, издаден въз основа на определение от 08.02.2007г. по г.гр.д. №706/2007г. на Пловдивски районен съд.
Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че извършеният от Т. И. на 02.02.2004г. отказ от защитата на повереника е по основателни причини, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.15, изр.2 ЗА и че дължимото адвокатско възнаграждение е в пълния уговорен размер. Прието е за установено, че от страна на адвокатите е оказвана правна защита и съдействие на ищеца по следственото дело, а също, че от съдържанието на договора не се установява дължимостта на адвокатското възнаграждение да е обусловено от спечелването на гражданския иск. Приети са за неоснователни доводите на ищеца за липса на предмет на договора и за приложимост на нормата на чл.89 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Т. И. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК /неправилно квалифицирано по т.1/, поддържа, че решението е в противоречие с приложеното решение от 22.06.2006г. по т.д. №20/2006г. на ВКС, ТК, Іт.о. С приложеното решение е прието, че в случай, че в договора е предвидено процесуално представителство и адвокатът не се е легитимирал като такъв пред съда и от това са произлезли неблагоприятни последици за доверителя, то той би могъл да упражни правата си чрез възражение за неизпълнен договор.становената фактическа обстановка е различна – от страна на адвокатите е оказвана правна защита и съдействие на ищеца по следственото дело, а неприемането на гражданския иск за разглеждане не е в резултат на тяхното поведение. С оглед така установената от въззивния съд фактическа обстановка неоснователни са и доводите на касатора за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: води ли отказът на наказателния съд да разгледа предявения в наказателното производство граждански иск до обективна невъзможност от страна на адвоката да изпълни договора за правна помощ, съответно води ли до прекратяване на договора по право съгласно чл.89 ЗЗД, особено когато адвокатът не е извършил никакви действия по договора за защита и съдействие. Въпросите за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2009г., постановено по гр.д. №34/2009г. на Пловдивски апелативен съд, по касационна жалба от Т. И. И..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: