О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
София 08.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 623 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ДЛС”Ч”гр. В. чрез адв. М.М. срещу решение № 57 от 6.02.09г.по в.гр.дело № 43/09г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 285 от 2.12.08г.по гр.дело № 509/08г.на Велинградския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно основание с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от Л. П. М..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което касаторът сочи като основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Прилага решение № 400 от 1.05.01г.по гр.дело № 1415/00г.на ІІІ г.о.;решение№ 77 от 22.02.95г.по гр.дело № 1962/94г.на ІІІ г.о. и решение № 696 от 12.07.01г.по гр.дело № 1716/00г.на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 24 от 28.07.08г.на директора на ДЛС”Ч”,с която трудовият договор на ищеца Л. П. М. на длъжност”зам.директор” е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ за това,че не притежава изискващата се образователна степен,е незаконосъобразна,тъй като изискването за образователна степен „бакалавър”,която той безспорно не притежава, е установено с длъжностното разписание,в сила от 1.02.08г.,а то не е утвърдено от компетентния орган – П. на ДАГ съгласно изискванията на чл.9в ал.3 т.2 от ЗЛОД.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива практика е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в други влезли с сила съдебни решения. Повдигнатите материалноправни въпроси относно правото на работодателя да променя изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на определена длъжност и може ли съдът да контролира това изменение не са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС. Приложените съдебни решения са по различни казуси,които са разрешени съобразно конкретните обстоятелства и доказателства по делото,поради което са неотносими към настоящия случай,в който решаващият извод на съда е за неспазване на законови изисквания за утвърждаване от компетентен орган на щатното разписание,с което е било въведено изискването за промяна в образователната степен,а не е отречено правото на работодателя по целесъобразност да променя тези изисквания.
Направените в изложението оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото относно утвърждаване на щатното разписание от П. на ДАГ касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на същите,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали е законно или не прекратяването на трудовото правоотношение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 57 от 6.02.09г.,постановено по гр.дело № 43/09г.на Пазарджишкия окръжен съд по жалба на ДЛС”Ч”гр. В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.