О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.716
гр.София,31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 632/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Й. С. от с. Р., обл. Плевенска е подал касационна жалба вх. № 1* от 06.04.2009 год. срещу въззивното решение № 169 от 24.03.2009 год. по в.гр.дело № 1015/2007 год. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, ІV-ти гр.състав, с което е отменено решение № 74 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 1379/2006 год. на Плевенския районен съд в частта, с която е уважен иска по чл.108 ЗС и е отхвърлена претенцията на касатора срещу В. И. Ж. и „Ц”Е. , гр. П. за предаване владението на ? идеална част от дворно място, находящо се в гр. П., ул.”Г” № 20а, цялото от 282 кв.м., съставляващо УПИ * в кв.10 по плана на града, при съседи: ул.”Г”, УПИ * на М. П. П. за жил.комплекс и гаражи, УПИ * на П. В. Д. и др. ПИ-V-4000 на наследници на А. М. Тошева и др., и на ? ид.ч. от построената в същото дворно място полумасивна къща, построена 1957 год. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на ревандикационната претенция. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че правилното прилагане на нормите на чл.21, ал.1 и чл.26, ал.2 ЗЗД, както и на чл.108 и чл.114, ал.1, б.”б” ЗС е от съществено значение за развитието на правото и точното регулиране на гражданските правоотношения.
Ответникът по касация „Ц”Е. , гр. П. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а че по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице твърдяното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли ревандикационната претенция, въззивният съд приел, че към 03.02.2006 год., когато е била извършена първата продажба от В. Ж. на Ц. Х. , обективирана в нотариален акт № 90, т.І, рег. № 6* нот.дело № 35/2006 год., така и към 17.02.2006 год., когато е извършена втората продажба от Ц. Х. на „Ц”Е. , гр. П., в службата по вписванията не е било налице вписване нито на исковата молба, по която е постановено съдебното решение по гр.дело№ 1411/2003 год. на Плевенския районен съд, нито на самото решение по това дело. Прието е, че нотариалните актове от 03.02.2006 год. и от 17.02.2006 год. имат приоритет пред вписаното на 16.05.2006 год. съдебно решение и това вписване е непротивопоставимо на правата на собственост върху недвижимия имот по отношение на ? ид.ч. от дворното място и ? ид.ч. от полумасивната къща, построена в същото през 1957 год., придобити от третите лица Ц. Х. на 03.02.2006 год. и „Ц”Е. , гр. П. на 17.02.2006 год.
Както жалбата срещу въззивното решение, така и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържат само оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от окръжния съд, които могат да съставляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тях Върховният касационен съд би могъл да се произнесе, но само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, а именно: а/ противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд; б/ противоречиво решаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос и в/ този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа твърдения, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, нито се сочи конкретно решение на касационната инстанция, което да разрешава по различен начин сходен казус. Касаторът не твърди, че поставените от него материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, нито сочи конкретни решения на съдилища от страната, които да противостоят на тълкуването, дадено с обжалваното решение във връзка с приложението на едни и същи разпоредби.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Касаторът не сочи неясноти или непълноти на приложимите материалноправни норми на чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.108, чл.112, чл.113 и чл.114 ЗС, нито въззивният съд се е произнесъл за първи път по аналогичен правен спор, нито с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 24.03.2009 год. по в.гр.дело № 1015/2007 год. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, ІV-ти състав, по жалба вх. № 1* от 06.04.2009 год., подадена от П. Й. С. от с. Р., обл. Плевенска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: