Определение на ВКС – ГК, III г.о. 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София, 10.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: К. ЮСТИНИЯНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
В. ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 2445/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 28169 от 29.02.2016 г. от С. А. М. – С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Т. от АК – С. против въззивно решение № 811 от 27.01.2016 г., постановено по гр.д. № 5330/2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д състав, в частта му, с която като е потвърдено решението от 24.04.2014 г., постановено по гр.д. № 56987/2012 г. на Софийския районен съд, 118 състав и решението от 17.10.2014 г., постановено по същото гражданско дело по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, е уважен иск срещу Е. В. К. от [населено място], с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 5 051,21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 03.12.2009 г. – 03.12.2012 г., върху сумата от 16 273 лева – обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване върху ? ид. части от апартамент № 39, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] (Решение № 339/27.12.2011 г. по гр. д. № 325/2011 г. на ВКС, III г.о.), като този иск е отхвърлен за разликата над сумата от 5051, 21 лева до предявения размер от 19 245, 84 лева, и за периода от 28.01.2004 г. до 02.12.2009 г. като неоснователен. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, в частта му, с която e отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, уточнени от настоящата инстанция, при условията на т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, са свързани с: 1/ за допустимостта на иска по чл. 86 ЗЗД, в случаите, когато в производството по главния иск за обезщетение при непозволено увреждане, който е уважен, в постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по заявената акцесорна претенция за лихви върху главницата, когато възможността за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК е преклудирана; 2/ спира ли течението на погасителната давност по отношение на иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86 ЗЗД, когато той е бил предявен в условията на обективно съединение с иска по главното вземане с правно основание чл. 45 ЗЗД, но съдът е пропуснал да се произнесе по него, а възможността за допълване на решението е била преклудирана; 3/ погасен ли е по давност искът за обезщетение за забавено плащане при наличие на висящо изпълнително производство; 4/ относно приложението на чл. 236 ГПК, с твърдението, че липсват мотиви във въззивното решение относно спорното право.
Ответникът по жалбата Е. В. К. от [населено място] и третото лице – помагач ЗД [фирма] [населено място] не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху сумата 16 273 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от настъпили от неупражняване правото на ищцата на ползване върху ? ид. ч. от апартамент, в резултат на противоправното поведение на ответника Е. В. К., за които е присъдено обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД с влязло в сила решение № 339/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 325/2011 г. на ВКС, III г.о., като съдът е оставил без разглеждане поради просрочие искането за допълване с присъждане на сумата 16 273 лева, представляваща законна лихва върху присъдената главница. Изложени са съображения, че съгласно чл. 86 ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата като допълнение на обезщетението от деня на събитието, като длъжникът се смята в забава и без покана. В случая вземането на ищцата е станало изискуемо съгласно чл. 69 ЗЗД от деня на увреждането – 28.01.2004 г., а с исковата молба от 27.08.2007 г., уточнена с молба от 15.10.2007 г., е предявила иска по чл. 45 ЗЗД, както и иск за лихви по чл. 86 ЗЗД (по който ВКС не се е произнесъл и който е предмет на настоящото производство). Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, съдът е приел, че правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил, тъй като към датата на подаване на исковата молба 03.12.2012 г., вземането за обезщетение за забавено плащане е погасено по давност за периода от 28.01.2004 г. до 02.12.2009 г. В. съд е приел, че предвид акцесорността на вземането за лихва, е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ГПК, тъй като обусловеността на акцесорните парични вземания, в това число и на задълженията за лихви от съществуването на главно задължение, от което те са производни, е ирелевантна възможността да бъдат предмет на самостоятелна искова защита, тъй като са притезания. В тази връзка съдът е изложил съображения, че разпоредбите на чл. 115 и 116 ЗЗД, регламентиращи основанията за спиране и прекъсване на давността са изцяло относими към хипотезата, когато предмет на спора е главното вземане, но не и акцесорната претенция. Позовал се е на задължителна практика на ВКС – решение № 153 от 09.10.2015 г. по търг. д. № 2304/2014 г., ВКС, I т.о., с което е прието, че когато предмет на делото е само главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава не е заявена, то вземането за обезщетение за забавено изпълнение е извън предмета на спора и е необхванато от процеса, следователно по отношение на него не може да има нито спиране, нито прекъсване на давността.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. По първия правен въпрос от процесуално естество относно допустимостта на иска по чл. 86 ЗЗД, в случаите, когато в производството по главния иск за обезщетение при непозволено увреждане, който е уважен, в постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по заявената акцесорна претенция за лихви върху присъдената главница, когато възможността за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК е преклудирана, е налице трайно установена съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, а именно, че с изтичане на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК висящността на делото относно неразрешената част от иска се прекратява и възможността да се постанови допълнително решение се прекратява. И тъй като относно неразрешената част не се е формирала сила на пресъдено нещо, страната която е заинтересована от разрешаване на неразрешения спор, може да предяви нов иск, давността, за който ще започне да тече от изтичане на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, както в случая е процедирала касаторката, която е предявила искова молба на 03.12.2012 г. за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху присъдената сума от 16 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото на ищцата на ползване върху ? ид. части от апартамент № 39, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] присъдена с решение № 339/27.12.2011 г. по гр. д. № 325/2011 г. на ВКС, III г.о., поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По втория правен въпрос от материално естество, а именно – спира ли течението на погасителната давност по отношение на иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86 ЗЗД, когато той е бил предявен в условията на обективно съединение на искове с иска по главното вземане с правно основание чл. 45 ЗЗД, но съдът е пропуснал да се произнесе по него, а възможността за допълване на решението е била преклудирана, също не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като с разпоредбата на чл. 115 ЗЗД са уредени хипотези, при които давностният срок спира да тече, което представлява законоустановено обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иск спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде уважен по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД. Ако предявеният иск не бъде уважен съгласно чл. 116, б. „б”, пр. 2 ЗЗД се счита, че няма спиране на течението на давностния срок и спирането му се заличава с обратна сила. В конкретния случай с предявяването на исковете – главен по чл. 45 ЗЗД и акцесорен по чл. 86 ЗЗД с искова молба от 27.08.2007 г. и образуване на гр.д. № 3377/2007 г. по описа на СГС, ГО, І-14 с-в, погасителната давност по отношение на исковете за главницата и лихвата върху нея е спряла да тече, съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ГПК. С решение № 339/27.12.2011 г., постановено по гр. д. № 325/2011 г. на ВКС, III г.о. в производство по реда на чл. 290 ГПК, е уважен искът за главницата по чл. 45 ЗЗД в размер на сумата от 16 273 лв. като съдът е пропуснал да се произнесе по обективно съединения иск за обезщетението за забава върху главницата. С решение № 160 от 02.04.2012 г. по гр.д. № 325/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 250 ГПК/имащо характер на определение/, е оставена без разглеждане като просрочена молбата на ищцата за допълване на решение № 339 за произнасяне по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД/обезщетение за забава върху присъдената главница/, което с определение № 510 от 09.07.2012 г. по ч.гр.д. № 368/2012 г. на ВКС, ІV г.о., е оставено в сила. Следователно, по отношение на предявения иск за обезщетение за забава с правно основание чл. 86 ЗЗД върху присъдената главница – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деликт, давностният срок е спрял да тече до 09.07.2012 г., като след тази дата спирането течението на давностния срок се заличава с обратна сила, което е в резултат на процесуалното бездействие на ищцата да поиска в срок допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, или към датата на предявяване на исковата молба – 03.12.2012 г. правото на иск за обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница, се явява погасено по давност за периода от 28.01.2004 г. до 02.12.2009 г. до който извод е стигнал и въззивният съд в обжалваното решение.
Поставеният правен въпрос – погасен ли е по давност искът за обезщетение за забавено плащане при наличие на висящо изпълнително производство, е некоректно поставен, тъй като висящо изпълнително производство е налице по отношение на главния иск, но не и по този за обезщетение за забавено плащане, поради което и по този въпрос не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Що се отнася до правния въпрос за приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, с твърдението, че липсват мотиви във въззивното решение относно спорното право, този въпрос не се явява такъв от значение за изхода на делото, а касае необоснованост по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, която не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вън от това обаче въззивният съд е изложил мотиви за погасяване по давност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от 28.01.2004 г. до 02.12.2009 г. и е присъдил дължимото обезщетение за забавено плащане върху присъдената сума по главницата в размер на 16 273 лв., сумата от 5 051,21 лв., за периода от 03.12.2009 г. до 03.12.2012 г.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 811 от 27.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 5330/2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II- Д състав, по касационна жалба с вх. № 28169 от 29.02.2016 г. от С. А. М. – С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
0