О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 717/13.10.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 962 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 333/ 11.11.2016 г. по гр. д. № 1290/ 2016 г., с което Старозагорски окръжен съд, като потвърждава решение № 260/ 08.05.2015 г. по гр. д. № 165/ 2014 г. на Старозагорски районен съд на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД разваля договора по н. а. № 197/ 15.12.2010 г., с който Н. Т. Г. е прехвърлила правото на собственост върху един апартамент в [населено място] на М. А. Х. срещу задължението да поеме нейните издръжка и гледане, лично или чрез трето лице, при запазено пожизнено право на ползване.
Решението се обжалва от ответника по иска М. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и обсъди всички искания с въззивната жалба? и
2. Следва ли, след като е установено по безспорен начин в производството пред въззивната инстанция какъв е редът за изчисляване на държавните такси, при постановяване на своя акт съдът да намали с решението си неправилно изчислените от първоинстанционния съд държавни такси при положение, че има такова искане в жалбата?
Касаторът счита повдигнатите въпроси включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, като се позовава на допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника по касационната жалба Н. Г. не е постъпил писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело с посочена и възприета при условията на чл. 70, ал. 1 ГПК цена на иска над 5 000 лв., а случаят не осъществява никое от изключенията в чл. 280, ал. 2 ГПК. Налице е надлежна процесуална легитимация. Жалбата е от ответника по уважения иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси не обуславят решението. Съображенията са следните:
Искът с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД ответникът по касация Н. Г. е обосновал с твърдения, че с договор от 15.12.2010 г. във формата на нотариален акт е прехвърлил собствеността върху апартамента в [населено място] срещу задължението на М. Х. за гледане и издръжка лично или чрез трето лице, като прехвърлителят си е запазил пожизнено правото на ползване, но от началото на м. април 2011 г. приобретателят е във виновно неизпълнение на договорните си задължения. Поради дългия период (искът е предявен на 18.11.2014 г.) неизпълнението е значително с оглед интереса на прехвърлителя.
В писмения отговор на исковата молба касаторът М. Х. е признал неизпълнението и неговата продължителност, но е оспорил иска с възраженията, че с невръстното си дете и неговия баща в края на м. март 2011 г. прехвърлителят ги е прогонил от жилището, обект на договора, в което приобретателят е престирал дължимото. След това приобретателят е правил опити да изпълнява своите задължения въпреки създаваните пречки (отказван достъп до жилището), включително е постигната уговорка занапред да плаща по 30-40 лв. седмично вместо дължимото, но и парите прехвърлителят е отказвал да приеме.
С първоинстанционното решение първостепенният съд е отразил безспорните и неопровергани от събраните по делото доказателства релевантни факти, посочени в обстоятелствената част на исковата молба: 1) за договора, сключен на 15.12.2010 г. в изискуемата от чл. 18 ЗЗД специална форма договор; 2) за неговите съществени елементи и 3) за периода на неизпълнение на договорните задължения на приобретателя М. Х.. Приел е, че свидетелските показания доказват верността на твърденията в писмения отговор на исковата молба за началната причина за неизпълнението – действително в края на м. март 2011 г. прехвърлителят е прогонил приобретателя от жилището, в което той, подпомаган от мъжа, с който живее на съпружески начала, е престирал дължимото. Въпреки това е квалифицирал неизпълнението в следващия значителен период от време като виновно и негодно да го освободи от ежедневно изискуемите задължения. Първостепенният съд не е приел, че събраните гласни доказателства провеждат верността и на другите твърдения в писмения отговор, с които приобретателят обосновава възраженията. Приел е, че действително прехвърлителят е продължил да създава пречки (престанал е да допуска приобретателя в жилището, обект на договора; поставил е пред него невъзможното условие занапред в жилището да останат само двамата, разделно от невръстното дете на приобретателя и неговия баща, с когото живеят на съпружески начала; демонстрирал е изключително труден, несговорчив и параноичен характер), но не е доказано, че въпреки създадените пречки длъжникът е бил готов да престира грижите лично или чрез трето лице, нито да е предлагал пари (по своя инициатива или по уговорка с прехвърлителя). Обобщавайки, че събраните доказателства изключват забава на кредитора-прехвърлител (чл. 95, вр. чл. 97 и чл. 98 ЗЗД), първостепенният съд е достигнал до извода, че потестативното право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД съществува, а искът е основателен.
П. решение е било обжалвано от касатора-ответник по иска. Оплакванията във въззивната жалба са били, че първостепенният съд превратно е обсъдил гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, които изяснявали верността на всички твърдения по възраженията и при съществено процесуално нарушение е отхвърлил искането за съдебно-психиатрична експертиза със задачи относно психическото здраве на прехвърлителя откъм възможността му да възприема фактите и да формира воля (към март – април 2011 г. прехвърлителят е на 76 години).
В обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният съд повторно и обосновано обсъжда свидетелските показания и достига до същите фактически изводи като тези на първата инстанция. Той обсъжда и събраните пред него доказателства чрез заключението на съдебно-психиатрическата експертиза, която допуска и изслушва (чл. 266, ал. 3 ГПК). Достигнал е до крайния извод, че събраните доказателства първостепенният съд е преценил правилно, а събраните пред него нови не предполагат различни изводи по релевантните факти и приложимите за решаването на спора материално-правни норми. П. решение е потвърдено.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че осъщественото от въззивния съд съответства на задълженията от чл. 269, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК. Той е решил спора по същество, обсъждайки оплакванията в жалбата (писмен отговор по нея ответникът по касация-ищец не е подал) и е достигнал до същите фактически и правни изводи като тези в първоинстанционното решение. Следователно първият повдигнат от касатора въпрос не обосновава въззивното решение. То съответства на задължителните указания в приложението на чл. 271, ал. 1, вр. чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Указанията са задължителни за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Следователно по първия въпрос са изключени и общото, и всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК липсва и по втория повдигнат въпрос. В своята въззивна жалба срещу първоинстанционното решение касаторът се е оплакал и за това, че първоинстанционният съд неправилно определя отговорността му за разноските по делото, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК му поставя в тежест недължима (надвнесена от ищцата) държавна такса за разглеждане на иска. По оплакването въззивният съд не се е произнасял, а то е пренесено пред касационната инстанция чрез формулировката на втория въпрос. Той не касае решаващата дейност, извършена от инстанцията по същество. Неговото значение е в производството по чл. 248 ГПК, по което компетентен е първоинстанционният съд, доколкото въззивният е потвърдил неговото решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 333/ 11.11.2016 г. по гр. д. № 1290/ 2016 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.