О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София, 13.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 629 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „В. И. Г.“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. И. П. срещу решение № 288 от 25.10.2018 г. по в. т. дело № 317/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав в частта, с която е потвърдено частично решение № 30 от 23.03.2018 г. по т. дело № 107/2016 г. на Окръжен съд Хасково и ЗАД „В. И. Г.“ АД е осъдено да заплати на „Е. – 2013“ Е., [населено място], Хасковска област сумата 1 326 лв. – разноски по делото във въззивното производство. С потвърдената част на първоинстанционното решение ЗАД „В. И. Г.“ АД е осъдено да заплати на „Е. – 2013“ Е., [населено място], Хасковска област следните суми: сумата 27 840 лв., представляваща обезщетение по сключен застрахователен договор за настъпило застрахователно събитие – измиране на 174 бр. кози, рискът от което е бил покрит по застрахователна полица № 3510141200R00864; сумата 2 402,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2015 г. до 22.07.2016 г. върху главницата; законната лихва върху главницата от завеждане на делото – 02.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 3 157 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и поради това, че въззивното решение е очевидно неправилно:
1. Следва ли въззивният съд при неправилно или непълно изготвен доклад от първоинстанционния съд /при който не е разпределена доказателствената тежест, не е указано правилно разпределение на подлежащите на доказване факти, съответно не е посочено на страна за кои факти не сочи доказателства/ да допусне доказателствени искания, направени за пръв път с въззивната жалба или нововъзникнали доказателства от значение за правния спор, респективно следва ли тези доказателства и доказателствени искания да се считат за обхванати от процесуална преклузия? – противоречие с решение № 54/25.03.2014 г. по гр. д. № 3066/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
2. Дължи ли въззивният съд да допусне доказателства съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК при положение, че допускането им е било поискано своевременно, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по него или неправилно и немотивирано е отхвърлил тяхното събиране? – противоречие с решение № 135/16.06.2015 г. по гр. д. № 6627/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 97/10.07.2015 г. по т. д. № 1534/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ т. о. и решение № 7/27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС.
3. Дължи ли въззивният съд формиране на собствени фактически и правни изводи в постановеното съдебно решение, които да дават отговор на наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, съответно на изложените от въззиваемия съображения срещу твърдяната порочност на решението? – противоречие с решение № 101/03.06.2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Ответникът „Е. – 2013“ Е., [населено място], [община], област Хасковска оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че първият въпрос в изложението е базиран на невярното твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, както и че по отношение на поисканите и представени доказателства съдът не дължи указания дали са достатъчни да установят твърдените факти. Относно втория въпрос излага съображения, че не е налице отклонение от цитираната практика на ВКС, тъй като от една страна доказателственото искане е било уважено от първоинстанционния съд чрез допускане на поисканата експертиза, а от друга страна правилно не е назначил повторна експертиза със същата задача и вещо лице икономист. По отношение на третия въпрос поддържа, че задължението на въззивния съд за обсъждане на доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба, е спазено, като е съобразено Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК и са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица за застраховка на селскостопански животни № 3510141200R00864 от 22.08.2014 г., с която ответникът /настоящ касатор/ „Б. В. И. Г.“ АД е поел задължение срещу платена застрахователна премия да обезщети застрахования „Е. – 2013“ Е. съгласно Общи условия при настъпване на загуба в рамките на застрахователния срок /периода 23.08.2014 г. – 22.08.2015 г./ и договорените застрахователни суми. Предмет на застраховката са застраховани животни в група съгласно раздел IV, т. 2, предл. 1 от Общите условия за застраховка на животни, птици, риба и кошери с пчели – кози разплодници /общо 700 животни/ за обща застрахователна сума 140 000 лева, всички с еднаква застрахователна сума на глава, уговорена в размер на 200 лв. Списък за идентификация на животните /с ушни номера/ не е приложен към представените от ответника предложение и въпросник-декларация за застраховка на селскостопански животни, изходящо от „Е. – 2013“ Е., но въз основа на справка от интегрираната информационна система на БАБХ за животновъден обект на „Е. – 2013“ Е. от 16.09.2014 г. съдебният състав е приел, че предмет на застраховката са именно животните, посочени в тази справка поради това, че същите съвпадат като брой, вид и по местонахождение на обекта с тези, описани в застрахователната полица.
Въззивната инстанция е констатирала, че застрахователното събитие е настъпило на 22.06.2015 г. и 23.06.2015 г. и попада в рамките на периода, покрит от застраховката. Настъпилата смърт на 174 броя от застрахованите животни от заразното заболяване пастьорелоза е установена въз основа на обсъдените в тяхната съвкупност доказателства: представените протоколи от № 28 до № 32 от 22.06.2015 г., с които се констатира смъртта на животни с описани ушни номера, съставени и подписани от ветеринарния лекар д-р М. Д. С., обслужващ стопанството на основание договор № 8/23.03.2015 г. за предоставяне на ветеринарно-медицински услуги /профилактика, лечение и диагностика на животните, отглеждани в обекта/; становището на ветеринарния лекар; протокол – извлечение от 08.07.2015 г. от аутопсионен /биопсичен/ протокол амб. № 890/2015 г. от 22.06.2015 г. на Ветеринарно – медицинска амбулатория „Vip Vet“, подписан от извършилия изследването доц. д-р В. М., от който се установява, че при изследването на биологичен материал от два броя кози с посочени ушни номера, се констатира находка, характерна за болестта „пастьорелоза“; заключението на ветеринарно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р С. В.. Оспорването на авторството на протокол – извлечение от 08.07.2015 г. от аутопсионен /биопсичен/ протокол амб. № 890/2015 г. от 22.06.2015 г. е прието за неоснователно, предвид заключението на вещо лице инж. Х. К. според което подписът, положен срещу „извършил изследването“ в протокола от 08.07.2015 г. е положен от доц. д-р В. К. М.. Въззивният съд е направил извод, че съставените протоколи именно от ветеринарния лекар, обслужващ стопанството, относно смъртта на 174 броя кози и установената от него причина, представляват акт, съдържащ ветеринарно-медицинско заключение за смъртта на конкретните животни, описани по ушни номера, което е едно от изискванията на раздел X., т. 2 от Общите условия за застраховка на животни, птици, риба и кошери с пчели за заплащане на застрахователно обезщетение. Диагнозата, поставена от ветеринарния лекар, е потвърдена и от извършеното изследване на биологичен материал от ветеринарно-медицинска лаборатория.
Въз основа на показанията на свидетелите М. М. М. и Д. П. Д. и шест броя протоколи от 22.06.2015 г. за предаване и приемане на умрели животни съдебният състав е приел, че труповете на умрелите животни са били предадени на „Природа М.“ Е. за храна на защитени видове птици – лешояди. Оспорването на авторството на протоколите е прието за неоснователно, предвид заключението на съдебно-графологичната експертиза, изготвено от вещо лице Х. К..
Като причина за непредаване на животните на екарисаж е установено предписанието от кмета на селото за незабавно разчистване на умрелите животни поради големия им брой и опасността от разпространение на зараза. Въззивната инстанция е посочила, че непредаването на животните на екарисаж не е основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, като се е аргументирала с раздел X., т. 2 от Общите условия за застраховка на животни, птици, риба и кошери с пчели, съгласно която клауза застрахованият трябва да представи на застрахователя екарисажна потвърдителна бележка или протокол за загробване. Възприела е предаването на умрелите животни за храна на лешоядите като предаване за унищожаване по смисъла на цитираната разпоредба от Общите условия.
Възраженията на ответника /настоящ касатор/ за непредприемане на мерки по предпазване на животните от заразяване, липса на профилактика и борба със заболяването, неосъществяване на мероприятия по обезпаразитяване и ваксинация на козите са приети за неоснователни. След обсъждане на показанията на свидетелите М. М. М., Д. П. Д. и ветеринарния лекар д-р С. и заключението на ветеринарно-медицинската експертиза е направен извод за спазване изискванията за лечение, дезинфекция и ваксинация относно отглежданите в стопанството на ищеца животни – предмет на застраховката, като дори и да не са провеждани редовно мероприятия по обезпаразитяване и ваксинация на козите, това не е довело до проявяване на случаи на пастьорелоза, тъй като при това заболяване активната имунизация не дава задоволителни резултати. Въз основа на заключението на вещо лице д-р С. В. е прието, че наличието на предходни заболявания в стопанството /листериоза, заразна ектима, заразна агалаксия/ не са предпоставка за възникването на пастьорелоза поради това, че причинителите на тези заболявания са други; пастьорелозата е поставена в зависимост от различни фактори – стрес, внезапна промяна на времето, някои третирания и кастрации, продължителен транспорт, внезапна смяна на местоположението и др.; обстоятелството, че при вече възникнало заболяване с оглед на бързия ход на неговото протичане, прилагането на терапевтични процедури е на практика невъзможно; това заболяване може да се появи въпреки правилно проведените санитарно-хигиенни и ваксинизационни процедури, тъй като има многофакторна зависимост при появата му, а активната имунизация е неефективна, поради многото серотипове на причинителите.
Въззивният съд е направил извод, че не са установени предпоставки за изключване отговорността на застрахователя, визирани в изключенията по т. 7, раздел VII „Изключения“ /в действителност раздел X „Изключения/ и подраздел IX „Общи б. „д“ /в действителност раздел XI „Общи изключения“, б. „д“/ на Общите условия към застрахователния договор, както и не е установено нарушение на изискванията, предвидени в § 2 от Специалните условия за застраховка за едри рогатни животни, дребни рогатни животни, едрокопитни и свине към Общите условия за застраховка на селскостопански животни. Посочил е, че животните са били маркирани и няма данни за нарушение на процедурите по профилактика и борба със заразните заболявания.
За да приеме, че застрахователното обезщетение е изискуемо, съдебният състав е установил, че застрахованият ищец е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 и 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./ – на 23.06.2015 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; по електронен път на 09.09.2015 г. ищецът е предоставил писмени обяснения на обслужващия фермата ветеринарен лекар, както и копие от амбулаторния дневник с вписана в него ваксина „B.“. Относно посочената в писмо изх. № 145-СЗ/17.09.2015 г. причина за отказ за плащане на застрахователното обезщетение въззивният съд е изложил съображения, че непредставянето на фактура за закупуване на вписана в амбулаторния дневник ваксина „B.“ не представлява изискване, при неспазване на което застрахователят да откаже плащане на претендираното обезщетение; непредставянето на цитираната фактура може да бъде основание застрахователят да откаже заплащане на разходите, които застрахованият е направил за ограничаване на вредите, каквито биха се явили закупените ваксини, но такава претенция не е отправяна.
За установяване на размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивната инстанция е съобразила разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, заключението на допуснатата съдебна ветеринаро-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице д-р С. В., съгласно което действителната пазарна стойност на един брой коза въз основа на данни от информационната система на БАБХ е 160 лв. или общата стойност на всички 174 броя кози – предмет на застраховката е 27 840 лв., и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 29.01.2018 г., че застрахованите кози са от порода българска бяла млечна, които са по-елитни кози в сравнение с обикновените местни такива, които са кръстоски и са по-примитивни. Поради това, че действителната стойност на една коза към датата на застрахователното събитие е различна от определената застрахователна сума, възражението на ответника за допуснато надзастраховане е прието за основателно, поради което застрахователната сума е намалена до размера на действителната стойност и е направен извод за основателност на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до размер от 27 840 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Първият процесуалноправен въпрос е обоснован с тезата, че на ответника /настоящ касатор/ не е указано, че следва да представи доказателства за следното: доказателства, оборващи твърденията на ищеца, че към момента на твърдяното събитие е собственик на процесните животни; доказателства, оборващи твърденията на ищеца, че по отношение на смъртта на процесните животни надлежно и в съответствие с изискванията, установени в закона, е уведомен БАБХ; да установи, че част или всички животни не са умрели на датата, на която се твърди, че е настъпило застрахователното събитие; във връзка с установяване стойността на процесните животни същите трябваше да се индивидуализират като вид и порода, за да може да се установи съответно тяхната стойност. Касаторът поддържа, че въпреки неправилното разпределение на доказателствената тежест въззивният съд не е допуснал искането за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ответникът по иска да се снабди с удостоверение от БАБХ, от което да е видно на коя дата са погинали животните – предмет на иска, както и от каква порода са животните, както и неправилно не е допуснал нововъзникнало доказателство – информационна справка, предоставена на ответника от БАБХ във връзка с писмо изх. № П 00751/14.08.2018г., от която е видно, че 77 от общо заявени 172 животни са регистрирани в информационната система на БАБХ с дата на смърт предхождаща датата на твърдяното събитие – 22.06.2015 г.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса по т. 1 от изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като съдебният състав в съответствие с константната практика на ВКС е разпределил доказателствената тежест съобразно твърдените от страните факти и релевирани от ответника възражения. Съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, т. е. за кои факти страните носят доказателствена тежест. В конкретния случай въззивният съд е дължал даване на указания, че ищецът носи доказателствена тежест за установяване, че е собственик на процесните животни към момента на застрахователното събитие, че животните са обект на процесната застраховка, за установяване на момента на смъртта на животните и причините, че е полагал необходимите грижи и действия за отглеждане на козите, че е предприел необходимите мерки за предпазване от заболяването пастьорелоза, но не е дължал даване на указания, че ответникът следва да представи доказателства, оборващи тези твърдения на ищеца. В конкретния случай доказателствената тежест е разпределена съобразно твърдените от страните факти и възражения. Въз основа на представените доказателства въззивната инстанция е установила фактическата обстановка, към която е приложила относимите материалноправни норми. Относно индивидуализирането на процесните животни по вид и порода въззивният съд е приел, че застрахованите кози са от порода българска бяла млечна, която е по-елитна в сравнение с обикновените местни кози, които са кръстоски и са по-примитивни, поради което е определил и по-висок размер на стойността на процесните животни в сравнение със стойността на други видове кози. Несъгласието на касатора с установената от въззивната инстанция въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Направените оплаквания в тази насока представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Оставянето без уважение на доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ответникът по иска да се снабди с удостоверение от БАБХ, от което да е видно на коя дата са погинали животните – предмет на иска, както и от каква порода са животните, не е в противоречие с практиката на ВКС, тъй като същото е следвало да бъде направено в първоинстанционното производство. Поради това, че не е заявено своевременно, поддържането му във въззивното производство е преклудирано. Неприемането на представените от касатора /въззивник/ в заседанието на 05.10.2018 г. във въззивното производство писмени доказателства е мотивирано в съответствие с константната практика на ВКС с липса на предпоставките на чл. 266, ал. 1 ГПК, доколкото не се касае до новонастъпили обстоятелства, защото същите са могли да бъдат установени още в първоинстанционното производство.
Вторият процесуалноправен въпрос е във връзка с оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на исканата в първоинстанционното и въззивното производство оценъчна експертиза относно стойността на загиналите животни /с вещо лице оценител – икономист/ във връзка с доводите, че вещото лице със специалност ветеринарна медицина не разполага с необходимата квалификация за извършване на оценка /средна пазарна стойност/ на животни. При определяне на вещо лице д-р С. В. – ветеринарен лекар за изготвяне на допуснатата по молба на ответника /настоящ касатор/ съдебно-ветеринарна експертиза първоинстанционният съд е преценил правоспособността и компетентността на определения експерт с оглед спецификата на обекта на застраховане.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 542/07.02.2012г. по гр. д. № 1083/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 165/22.10.2019г. по гр. д. № 2622/2018г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 267/04.03.2014г. по гр. д. № 30/2013г. на ВКС, ГК, І г. о. и др./ допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или потворно заключение. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като определя друго вещо лице или повече вещи лица. Вещо лице д-р С. А. В. е включено в списъците на Хасковски окръжен съд за вещи лица в клас „Съдебно-биологични експертизи“, съдебно-зоологическа експертиза и в клас „Съдебни селскостопански експертизи“, съдебна ветеринарно-медицинска експертиза и е заявило, че дейността му включва и даване на оценки на животни /коне, кози и други/, поради което редовно следи пазарните цени на животните и дадената от него средна пазарна стойност на коза е отражение на пазарните цени. При определяне на средната пазарна стойност на една коза към датата на застрахователното събитие вещото лице е взело предвид породата на козите, като е съобразил данните от Информационната система на БАБХ. В настоящия случай липсват данни за некомпетентност на вещото лице по въпроса за определяне на средната пазарна цена на процесните животни, както и данни за необоснованост и съмнения за правилност на изготвеното заключение, поради което, като не е допуснал оценителна експертиза за установяване на средната пазарна стойност на процесните животни, въззивният съд не е процедирал в нарушение на константната практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 201 ГПК.
Третият процесуалноправен въпрос е формулиран от касатора във връзка с оплакването за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане от въззивния съд на релевирани във въззивната жалба доводи и възражения, а именно: че в хода на производството не са ангажирани от ищеца доказателства, че умрелите животни са собственост на ищеца и че същите са попадали в обхвата на осигуреното застрахователно покритие; че не са ангажирани доказателства от регистъра по чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВМД; няма данни, че заявената причина за смъртта на животните е установена от надлежно сертифициран орган; липсват данни, че клиника „В. Вет“ се явява сертифицирана и вписана в регистрите на БАБХ лаборатория, която може да установи наличието на заразно заболяване; не са коментирани доводите по отношение на наличието на противоречие в доказателствата за извършена аутопсия и документи, установяващи унищожаване на животните, както и наличието на запис, че унищожените животни са говеда.
По отношение на посочения от касатора процесуалноправен въпрос по т. 3 от изложението не е осъществено твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изводът на въззивната инстанция за възникнало между страните застрахователно правоотношение по сключен между страните валиден договор за застраховка на селскостопански животни съгласно Общи условия за застраховане на животни, птици, риба и кошери с пчели е направен въз основа на представените по делото относими и допустими доказателства – застрахователна полица, Общи условия, Специални условия и справка от Интегрираната информационна система на БАБХ за животновъден обект на „Е. – 2013“ Е. в [населено място] от 16.09.2014г. Представената справка за животни в обект по категории № 277343/16.09.2014г. /процесния обект/ представлява официален удостоверителен документ, изготвен от БАБХ въз основа на уведомяването от ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за извършена официална идентификация на животните, от който се установява, че посочените в него кози с ушни марки /подробно изброени ушни номера/ са собственост на „Е. – 2013“ Е.. Ответникът /настоящ касатор/ не е оспорил верността на този официален свидетелстващ документ, поради което изводът на въззивния съд, че умрелите животни са предмет на застрахователния договор и са в обхвата на застрахователното покритие, е направен след обсъждане на относимите и допустими доказателства в съответствие на константната практика на ВКС.
Доводите за необсъждане на възраженията, че не са ангажирани доказателства от регистъра по чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВМД, няма данни, че заявената причина за смъртта на животните е установена от надлежно сертифициран орган и липсват данни, че клиника „В. Вет“ се явява сертифицирана и вписана в регистрите на БАБХ лаборатория, която може да установи наличието на заразно заболяване, не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като смъртта на процесните кози и причината – пастьорелоза, са установени и с други доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВМД собствениците на животновъдни обекти водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни и са длъжни да съхраняват регистъра за срок най-малко три години от последното вписване. Обстоятелството, че ищецът не пази такъв регистър не опровергава факта на смъртта на процесните кози през м. юни 2015г., установен от разпитаните по делото свидетели д-р М. Д. С. /ветеринарният лекар, който е обслужвал животновъдния обект/, М. М. М. и Д. П. Д.. Неизпълнение на задължението по чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВМД представлява административно нарушение и води до административно наказание на основание чл. 146 ЗВМД.
Смъртта на животните е установена от надлежно сертифициран орган, предвид обстоятелството, че д-р М. Д. С. и д-р В. К. М. са регистрирани в публичните регистри на БАБХ и Б. съгласно чл. 32 ЗВМД – д-р М. Д. С. фигурира в публичния регистър на БАБХ с удостоверение за регистрация на ВЛЗ № 99/19.12.2014г. с уникален номер на заведението 26-92-0099 и под № 26000098 в официалния и публичен регистър на Б.; д-р В. К. М. фигурира в публичния регистър на БАБХ с удостоверение за регистрация на ВЛЗ № 005/14.01.2014г. с уникален регистраионен номер на заведението 2291024 002/14.01.2014г. и под № 22000101 в официалния и публичен регистър на Б.. Следователно д-р С. и д-р М. са надлежно оторизирани за извършвана от тях дейност в областта на ветеринарната медицина и смъртта на козите е надлежно установена.
Липсата на данни за сертифициране и вписване на ветеринарно-медицинска амбулатория „В. Вет“ в регистрите на БАБХ като лаборатория за диагностика на заболяванията по животните не опровергава установената при аутопсията на два броя кози с посочени ушни номера патоморфологична находка, характерна за заболяването пастьорелоза. Белезите на процесното заболяване пастоьорелоза се установяват също от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и заключението на съдебно-ветеринарната експертиза.
Обстоятелството, че в протокола – извлечение от аутопсионния протокол амб. № 890/15 от 08.07.2015г. /за извършена на 22.06.2015г. аутопсия /биопсия/ са посочени три номера на ушни марки на кози, два от които са посочени и в протоколи за предаване на животните за унищожаване на „Природа М.“ Е. от 22.06.2015г., не обосновава извод, че застрахователното събитие не е настъпило. Отразените в протокола номера на ушни марки са на умрели на 22.06.2015г. кози, чиято смърт е констатирана и от ветеринарния лекар, който е обслужвал животновъдния обект, д-р С. с протокол № 30/22.06.2015г.
От посочването в протоколите за предаване и приемане на умрели животни в началната част срещу „Вид“ – „Говеда“ не се установява, че на 22.06.2015г. са предадени на „Природа М.“ Е. умрели говеда, тъй като в графи „Вид“ и „№ на ушна марка“ подробно са описани номерата на ушните марки на конкретни кози. Поради това изводът, че умрелите кози са предадени на „Природа М.“ Е. за унищожаване чрез използването им като храна на лешоядите, е направен въз основа на относимите доказателства.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение следва да се приеме, че постановеното от Пловдивски апелативен съд решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 660 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288 от 25.10.2018 г. по в. т. дело № 317/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 30 от 23.03.2018 г. по т. дело № 107/2016 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която ЗАД „В. И. Г.“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на „Е. – 2013“ Е., [населено място], Хасковска област сумата 27 840 лв., представляваща обезщетение по сключен застрахователен договор за настъпило застрахователно събитие – измиране на 174 бр. кози, рискът от което е бил покрит по застрахователна полица № 3510141200R00864; сумата 2 402,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.09.2015 г. до 22.07.2016 г. върху главницата; законната лихва върху главницата от завеждане на делото – 02.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 3 157 лв. – разноски по делото, както и в частта, с която ЗАД „В. И. Г.“ АД е осъдено да заплати на „Е. – 2013“ Е., [населено място], Хасковска област сумата 1 326 лв. – разноски по делото във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „В. И. Г.“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ 5 да заплати на „Е. – 2013“ Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], Хасковска област на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер