О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София 14.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 116 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Р. П. чрез пълномощник адв.М. Г. срещу решение № 527 от 1.11.11г.,постановено по гр.дело № 910/11г.на Окръжен съд – Русе.С него е потвърдено решение № 1375 от 7.07.11г.по гр.дело № 3133/11г.на Районен съд – Русе в частта,в която е постановено малолетното дете К. О. П. да живее при майка си В. П. П. и на същата е предоставено упражняването на родителските права върху детето, и в частта за издръжката.В частта,с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето първоинстанционното решение е отменено и е постановен режим на лични отношения на бащата О. Р. П. с детето К. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10ч.сутринта в събота до 18ч.вечерта в неделя и 20 дни през лятото изцяло с преспиване,когато те не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставя следните въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото: 1.дали въззивният съд се е произнесъл в най-добър интерес на детето,като е определил режим на лични отношения между бащата и детето/ два уикенда в месеца плюс 20 дни през лятото/и не е положил усилия за определянето на по-гъвкав режим,съобразен със спецификите на случая ; 2.дали прекомерната тежест,предавана на параграф ІІ”ж” от ППВС № 1/74г. от страна на съда при произнасянето води до засягане на най-добрия интерес на детето и до негативен резултат вследствие стереотипизиране на ролите на двамата родители в контекста на грижата за детето и дискриминация по признак пол за мъжете.
Постъпила е и касационна жалба от В. П. П.,която обжалва въззивното решение в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето.В приложеното изложение поддържа,че в обжалваната част въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – относно необходимостта да се преценява интереса на детето при определяне на лични отношения с родителя,който не е титуляр на родителските права, разрешен в противоречие в практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните по делото са родители на малолетното дете К.,родено на 1.05.2009г.Те са живяли заедно на семейни начала от м.юни 2007г.до 7.01.10г.в дома на ответника,когато ищцата го е напуснала и заедно с детето се е преместила в своето жилище.Поведението и на двамата родители е довело до разрив в отношенията им и до тяхната раздяла.Детето е на ниска възраст,силно привързано към майка си.Въз основа на социалния доклад и свидетелските показания съдът е направил извод,че майката притежава необходимите родителски качества,както и подходящи социално-битови условия за да отгледа и да даде на детето си необходимото възпитание,поради което е предоставил на нея упражняването на родителските права.По отношение на режима на личните отношения между бащата и детето е счел,че същият следва да бъде разширен в сравнение с определения от първоинстанционния съд,като е взел предвид,че ответникът е грижовен баща,отдаден на детето,в чийто интерес е да общува по възможност повече време с баща си,за да окаже и той своето влияние за правилното му възпитание.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая по поставения от жалбоподателката материалноправен въпрос за интереса за детето като критерий за определяне на режима на лични отношения с родителя,който не е титуляр на родителските права Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 279 от 7.09.11г.по гр.дело № 1384/10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че в закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителски права, и децата. С оглед на това те се определят въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий за всяка от тях е най-добрият интерес на децата. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен отнапред /по силата на закона/ само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
В случая въззивният съд е направил такава конкретна преценка с оглед интереса на детето в съответствие със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените от жалбоподателите въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона, за да се нуждае от тълкуване.В решение № 215 от 21.06.11г.по гр.дело № 1325/10г.на ІІІ г.о.,постановена по реда на чл.290 ГПК,е прието,че Постановление №1 от 12.11.1974г.на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод,като дава подробни указания,които в случая са съобразени от въззивния съд.Изрично е посочено,че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай, „от значение са не отделни обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай”.Следователно –съдът е длъжен да извърши преценката си за това– на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето/не само като заявление,но и като реално предприети действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителя разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда,в която предстои да живее детето след развода /включително бит,нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности,начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение, че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства – не може да се приеме,че полът и възрастта на детето може да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права,а те са част от всички съотносими при преценката обстоятелства.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и до необоснованост на съдебния акт,а не до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 527 от 1.11.11г., постановено по в.гр.дело № 910/11г.на Окръжен съд –Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.