О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 89 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Ц. и О. Н. Ц. против решение от 24.06.2010г. по гр.д.№ 59/2010г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 265 от 17.07.2010г. по гр.д.№ 99/2008г. на РС-Гоце Делчев и вместо това е признато за установено по отношение на А. Ю. К., Ю. Ю. К., А. Ю. К., Д. Ю. К., И. Ю. К., Р. Ю. К., Ф. Ю. М., Р. Г. П., Р. С. папазов и касаторите, че С. С. К. и Н. М. К. са собственици на 1/6 ид.ч. от дворно место с площ 1440 кв.м., съставляващо имот 219 от кв. 26 по плана на [населено място], [община].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – нормите, уреждащи института на придобивната давност, допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че пред възивната инстанция е допуснато уточнение на исковата молба, което съдържало нови обстоятелства, разместване на доказателствената тежест при оспорване на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка и необоснованост на извода, че ищецът е придобил по наследство и давност процесната част от имота чрез владение на реална част от него по време на брака си с ищцата.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.може ли да се поправя исковата молба във въззивното производство, като се излагат и нови обстоятелства, 2. как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на нот. акт по обстоятелствена проверка, 3.може ли да се придобие по давност идеална част чрез владение на реална част от имот. По първия въпрос се сочи противоречие с ТР № 1/2001г. т.4 на ОСГК, по втория противоречие с ТР № 178/1986г. и Р № 976 от 17.03.2010г. по гр.д.№ 2769/2008г. на І гр.о. по чл. 290 от ГПК. По третия въпрос касаторите се позовават на Р № 2743/1988г. по гр.д.№ 1543/1988г. Следователно по първите два въпроса наведеното основание за допускане е чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, а по третия – чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответниците по касация С. С. К. и Н. К. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като цената на иска е под 1000лв. и поради това, че не са формулирани ясно въпросите по чл. 280, от.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищецът С. С. К. е единствен наследник на баща си С. М. К., починал на 13.03.1996г., а той е едно от шестте деца на М. Ю. К., починал на 09.06.1954г. Процесният имот 219 по единствения план на селото от 1930г. е записан в разписната книга първоначално на дядото М. К.. От свидетелските показания, които се подкрепят от констатациите на СТЕ на место се установява, че след смъртта на дядото целия имот е разделен на шест дяла, един от които и сега е обособен с ограда и се ползвал от С. М. К., а след неговата смърт – от сина му. В реално обособената част от имота, ползвана от ищеца е изградена плевня от баща му. Ответниците А. Ю. К., Ю. Ю. К., А. Ю. К., Д. Ю. К., И. Ю. К., Р. Ю. К., Ф. Ю. М. са наследници на Ф. Ю. К., починала на 02.03.2007г. Тя е съпруга на сина на М. К. Ю. М.. С н.а. № 248,т.1/1988г. Ф. Ю. К. е призната за собственик по давност на имот 219. С н.а. № 29,т.1 от 01.12.2004г. продава имота на Р. С. П., по време на брака му с Р. П.. Те го продават на касаторите с н.а. № 4,т.ІV/2005г.
В хода на въззивното производство исковата молба е оставена без движение за посочване периода на владение и кога от кой е упражнявано. Ищците са уточнили, че се позоват на наследство и давност изтекла още в полза на дядото М. К.. Уточнили са, че сина му С. М. С. е продължил да владее разпределената му част до смъртта си, а след това ищеца е продължил да владее имота заедно със съпругата си..
Въззивният съд е приел, че наследодателката на ответниците А. Ю. К., Ю. Ю. К., А. Ю. К., Д. Ю. К., И. Ю. К., Р. Ю. К., Ф. Ю. М. не е придобила по давност реално обособената част, върху която фактическа власт са упражнявали ищците. Тези ответници в хода на производството заявяват, че признават предявеният иск. Според обясненията им, дадени пред възивната инстанция, имота, който наследодателката им е продала не е включвал частта, продадена от ищците, която е била извън оградата му, но документално продажбата е оформена за целия парцел. Съдът е приел въз основа на това становище, че Ф. Ю. К. не е завладяна тази реална част, че това опровергава изводите на нотариуса за придобиване по давност на целия имот, включително и на частта на ищеца, че тази част е придобита по давност от ищците в резултат на владение, упражнявано още от дядото, а след това от сина му и от тях. В мотивите съдът е приел, че когато се оспорва нот. акт по обстоятелствена проверка, в тежест на титуляра по акта е да докаже правото си на собственост и че владението на реална част от имота е довело до придобиване на идеална част от него.
По първия поставен въпрос – може ли да се поправя исковата молба във въззивното производство, като се излагат и нови обстоятелства се твърди противоречие с ТР № 1/2001г. т.4 на ОСГК. Такова не е налице, тъй като с уточнението на исковата молба не са посочени нови обстоятелства. Още с първоначалната искова молба са посочени придоибвните основания, на които се позовава ищеца и кой е владял процесната реална част имота, претендирана като идеална част. Именно поради това, че е посочено, че ищеца е владян още от дядото, в хода на производството пред РС е изследвало записването на негово име в емлячния регистър и дали малката разлика във фамилията се отнася за едно и също лице.С цитираното ТР № 1/2001г. изрично се прие, че пред въззивната инстанция при действието на отменения ГПК, по реда на който се разглежда спора пред окръжния съд, съгласно пар.2, ал.2 от ГПК, ако съдът установи нередовност на исковата молба е длъжен да остави производството без движение и да даде указания за изправяне нередовностите на исковата молба. Възивният съд е процедирал по този начин и уточнението не съставлява изменение на иска. Пред въззивната инстанция не са установявани и изследвани нови обстоятелства.
По втория въпрос – как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на нот. акт по обстоятелствена проверка, приетото от въззивния съд, че доказателствената тежест не лежи върху оспорващия този акт, а върху титуляра, е в противоречие с ТР № 178/1986г. и Р № 976 от 17.03.2010г. по гр.д.№ 2769/2008г. на І гр.о. по чл. 290 от ГПК. Делото обаче не е решено въз основа на доказателствената тежест. Тя представлява установени правила при не доказване на подлежащо на установяване обстоятелство. По делото обаче ищците са оспорили нот. акт по обстоятелстевна проверка и първите пет ответника – наследници на титуляра по нот. акт са признали иска. СТЕ е установила, че ищците ползват реално обособена част от имота. Констатациите на експерта кореспондират на показанията на св. Ч., който установява, че при първата покупка, купувачът е разбрал, че реална част от имота, която е оградена се ползва от друго лице и не се продава. Така макар формално съдът да е изложил правен мотив относно разпределението на доказателствената тежест, който е в противоречие с цитираните две решения, съставляващи задължителна съдебна практика, с която се приема, че тежестта за доказване оспорването на нот. акт издаден по обстоятелстевна проверка е на този, който го оспорва, възивният съд не е приложил това правило, тъй като се е съобразил с доказателствата по делото. Правилата за доказателствената тежест се прилагат при не доказване на твърденията на страната. Така и втория поставен въпрос не удовлетворява общото основание за допускане до касация, защото поставения въпрос не е предопределил крайния извод по него.
Третия въпрос – може ли да се придобие по давност идеална част чрез владение на реална част от имот не е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р № 2743/1988г. по гр.д.№ 1543/1988г. По делото е установено, че имота е разпределен между шестте наследника след смъртта на М. К. – 1954г. Нормата на чл. 181, ал.3 от З. влиза в сила 1973г. Изтекъл е достатъчно дълъг период от време до влизане на З., през който владението на реална част може да се приеме за владение на съответната идеална част и да се придобшие правото на собственост върху нея. От гласните доказателства се установява, че още приживе дядото разрешил на сина си С. да си построи плевня в местото, определено да го ползва. Следователно по третия въпрос не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК щом изводите на въззивния съд съвпадат с мотивите в посоченото от касатора решение.
По изложените съображения и по трите поставени въпроса, въззивното решение не се допуска до касационен контрол
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2010г. по гр.д.№ 59/2010г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба на Л. Т. Ц. и О. Н. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: