7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр. София, 25.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина И. т.д. 1782 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Я. срещу решение № 82 от 13.03.2015 г. по в.т.д. 49/15 г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 339 по т.д. 28/14 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] в обжалваните негови части и е признато за установено, че по иска с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен с искова молба от 21.06.2013 г. от [фирма] против Н. Д. Я. ответникът дължи на ищеца [фирма] сумата от 25 250 евро, представляваща 25 000 евро главница по договор за кредит на оборотни средства от 10.08.2009 г., сключен между банката и [фирма], [населено място] и 250 евро заемни такси, ведно със законната лихва от 01.09.2010 г. до окончателното издължаване на вземането и просрочена лихва за периода от 25.02.2010 г. до 01.09.2010 г. в размер на 1 914,67 евро, за които суми в полза на ищеца срещу ответника като поръчител на кредитополучателя [фирма], [населено място] е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. 272/10 г. на РС – [населено място], срещу която заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК. Едновременно с това е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 043,87 лв – направени разноски в заповедното производство, както и сумата от 5 935,64 лв направени разноски в исковото производство пред двете инстанции. Сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, което са основания по чл. 281 т. 3 от ГПК.
Счита, че към датата на подаване на заявление от банката по реда на чл. 417 от ГПК няма достигнало до Н. Я. изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. До поръчителя Н. Я. датата на връчване е 02.09.2010 г. на лице А. К., което не е лице, което може да получава съобщения за Я. съгласно чл. 46 от ГПК.
Счита, че изводите на съда, че кредитът е превърнат в изискуем на 25.08.2010 г. два дни преди изтичане на срока за изпълнение от страна на длъжника [фирма], [населено място], а на поръчителя е връчено в деня, следващ датата на подаване на заявлението. Ето защо бил неправилен изводът на въззивния съд за възникване предсрочна изискуемост на задължението за връщане на договора за кредит. Това било противоречие с практиката по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Била обявена предсрочната изискуемост след подаване на заявлението.
В срока по чл. 283 от ГПК е постъпило допълнение към касационната жалба. В него се обосновава допълнително нарушение на съдопроизводствените правила, че поканата, на която е основано обжалваното решение, не била приета като доказателство по делото от Смолянски окръжен съд
Ответникът [фирма] не е подал в срока по чл. 287 от ГПК отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Пловдивски апелативен съд с решение № 82 от 13.03.2015 г. по в.т.д. 49/15 г. е отменил решение № 339 от 12.08.2014 г. по т.д. 28/14 г. на ОС – [населено място] в обжалваните негови части, с които е отхвърлен искът на [фирма] да се признае за установено по отношение на Н. Д. Я. на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, че по отношение на последния съществува изискуемо вземане на банката по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.02.2010 г. по ч.гр.д. 272/2010 г. на РС – [населено място] и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по иска по реда на чл. 422 от ГПК , предявен от [фирма] срещу Н. Д. Я. от [населено място], че дължи на ищеца [фирма] сумата от 25 250 евро, представляваща 25 000 евро главница по договор за кредит за оборотни средства от 10.08.2009 г., сключен между банката и [фирма], [населено място] и 250 лв заемни такси заедно със законната лихва от 01.09.2010 г. до окончателното издължаване на вземането и просорчена лихва за периода от 25.02.2010 г. до 01.09.2010 г. в размер на 1 914,67 евро, за които суми в полза на ищеца срещу ответника като поръчител на кредитополучателя [фирма] [населено място] е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното производство съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК ч.гр.д. 272/2010 г. на РС – [населено място], срещу която заповед ответникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК и е осъдил Н. Д. Я. да заплати разноски на банката от 2 043,87 лв.
В мотивите си Апелативен съд [населено място] е приел за доказани фактите, че е сключен договор за кредит на оборотни средства при общи условия между [фирма] и [фирма], [населено място] на 10.08.2009 г. А също така е сключен и договор за поръчителство на 10.08.2009 г. между банката и Н. Я. като обезпечение на договора за кредит, сключен между банката и [фирма]. Също така съдът е приел за доказано, че кредитът е превърнат в предсрочно изискуем от 25.08.2010 г. и следвало да се събере по съдебен ред. Съдът е приел, че искът е допустим и че към момента на подаване на заявление за издаване на заповедта по чл. 417 кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Съдът се е позовал на т. 17 от ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което разяснение предмет на иска по чл. 422 от ГПК е заявеното спорно право, за което е издадена заповед по чл. 417 от ГПК и е постъпило възражение от длъжника. Също така се е позовал и на разясненията в т. 18 от това тълкувателно решение, относно упражняването на банката да направи кредита предсрочно изискуем поради неизпълнение на задължението. Приел е, че с изявление на [фирма] до кредитополучателя [фирма], [населено място] изрично е посочено изпращането на документ с номер 2392, получено от дружеството длъжник кредитополучател на 20.08.2010 г., поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и това изявление е достигнало до кредитополучателя [фирма], [населено място]. По отношение на поръчителя, е посочено, че документ с номер 2503 е връчен на Н. Я. на 02.09.2010 г., а заявлението е подадено на 01.09.2010 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил следните въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд и обуславят извод за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1 , т. 3 от ГПК:
1. Кой е началният момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо?
2. Допустимо ли е обявяване на вземането по договор за банков кредит за предсрочно изискуемо и по отношение на поръчителя при условие, че в договора за поръчителство, сключен при условията на чл.139, пр. 1 от ЗЗД липсва клауза относно възможността на кредита да се превръща в предсрочно изискуем и по отношение на поръчителя?
Счита, че изводите на въззивния съд относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков кредит, изложени от въззивния съд, не съответстват на задължителната съдебна практика съгласно т. 18 от ТР 4/2014 г. от 18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение 64 от 09.02.2015 г. на ВКС по гр.д. 5796/14 г. на ІV ГО на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че допускането на касационно обжалва предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос (чл. 280, ал.1 от ГПК), по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т. 1 – т. 3, чл. 280 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Според настоящия съдебен състав, първият поставен от касатора въпрос действително съдържа разрешение в обжалваното въззивно решение. В този смисъл въпросът за началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит е разрешен от въззивния съд. Касаторът е обусловил допускането до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос с посочване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно – точно прилагане на закона и развитието на правото. По така поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановено е тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 18 от това тълкувателно решение е даден отговор на разрешения от въззивния съд въпрос, а именно че при сключен договор за банков кредит, при наличие на неизпълнение на задължението за връщане на кредита по реда и в сроковете, уговорени в договора, банката упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем с изявление за настъпилите обективно предвидени в закона или договора факти, като това изявление следва да е достигнало до длъжника. В случая въззивният съд е приел точно такова разрешение, а именно, установил е сключването на договор за кредит, настъпило неизпълнение на задължението за връщане на получената сума съгласно уговореното в договора, приел е, че банката е направила кредита предсрочно изискуем и че изявлението е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Наличието на така цитираната задължителна практика съгласно посоченото тълкувателно решение изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и в този смисъл, не е налице допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Няма изложени обстоятелства от касатора, че след приемане на тълкувателното решение е възникнала необходимост да се установи различно правило от вече разясненото с Тълкувателно решение 4 от 18.06.2013 г. по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК поради това, че е неточно, неясно или противоречиво и следва да бъде осъвременено поради настъпили промени в обществените условия. В този смисъл, не е налице обоснованата необходимост от хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като нормата не е непълна, неясна или противоречива и не се нуждае от осъвременяване или преодоляване на грешни виждания по прилагане на закона чрез създаването на ново правно разрешение. Ето защо така поставеният въпрос не отговаря на условията на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК и не следва да се допусне по него касационно обжалване.
По отношение на втория поставен въпрос, въззивният съд е приел по реда на чл. 422 от ГПК, че поръчителят дължи да изпълни същото, за което се е задължил и длъжникът. В съответствие с разрешението, посочено в т. 4 б от тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че за вземането е следвало да се издаде заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК. Разрешеният въпрос от въззивния съд за отговорността на поръчителя не е разрешен по посочения от касатора начин. Въззивният съд е приел, че отговорността на поръчителя е обусловена от отговорността на длъжника и моментът, в който тази отговорност е възникнала преди подаване на заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК с достигане изявлението на банката до длъжника, е възникнала и отговорността на поръчителя. Въззивният съд е приел, че с отправяне на изявление с посочено неизпълнение на задължението за връщане на сумите по договора за банков кредит от [фирма] до длъжника, е обявена предсрочната изискуемост на кредита след даден срок за изпълнение на задължението за погасяване на всички дължими към момента на изявлението суми. Прието е , че срокът за изпълнение на задълженията, даден от банката е изтекъл на 27.08.2010 г. и поради настъпилото неизпълнение кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изявлението за предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника, получено надлежно, според мотивите на въззивния съд. Разрешението на този въпрос от въззивния съд не е еквивалентно на сочения от касатора втори въпрос, относно отговорността на поръчителя при специално предвидени в договора условия. Поради това, съдът намира, че липсва общо основание, а именно посочения от касатора процесуалноправен или материалноправен въпрос да е разрешен от въззивния съд. Соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е налице. Изложените съображения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, са свързани с обосноваността на съдебното решение. Само разрешеният от въззивния съд въпрос, който е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда може да е общо основание за допускане на касационно обжалване. А въпросите за обсъждане на доказателствата по делото, възприемането на фактическата обстановка и правилността на съдебното решение, не могат да са общо основание за допускане на касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от ТР 1/2009 г. от 09.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за това какво предвижда договора за поръчителство не е разрешен от въззивния съд, поради това не е формирал решаващите му изводи. Въззивният съд е приел, че при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена на длъжника, е налице отговорност на поръчителя. В този смисъл, посоченият от касатора въпрос допустимо ли е обявяване на кредита за предсрочно изискуем и спрямо поръчителя, не е разрешаван от въззивния съд. Ето защо посоченият от касатора въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Поради непосочване на въпрос, съставляващ общо основание за допускане на касационно обжалване и липса на аргументи защо счита произнасянето по поставените въпроси, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване и по втория поставен въпрос.
Предвид така изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на съдебното решение № 82 от 13.03.2015 г. по в.т.д. 49/15 г., Пловдивски апелативен съд, 3 граждански състав.
При този изход на спора не следва да се уважава искането на касатора за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия в състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 13.03.2015 г. по в.т.д. 49/15 г., Пловдивски апелативен съд, 3 граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: