ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
София, 26.06. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 4682 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. А. като процесуален представител на Р. Б. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на ОС Перник от 06.VІІ.2016г. по в.гр.д. № 365/2016г.
Ответникът по касационната жалба Общинско предприятие „О. д.” П. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Т. Ш. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 06.VІІ.2016г. ОС Перник е отменил решението на РС Перник от 03.ІІ.2016г. по гр.д. № 7363/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Р. Т. срещу ОП „Обредни дейности” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор на ОП „О. д.” на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ поради липса на необходимото образование – висше „Публична администрация” или висше юридическо – е законно. Ищецът не се позовава на нарушение на уволнителния акт, изразяващо се в издаването му от кмета на [община] без предхождащо го решение на ОбщС, поради което обсъждането на такъв довод и приемането му за основателен от първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Не са основателни двата наведени от ищеца доводи за незаконност на уволнението – неналичие на основанието за уволнение и нарушение на чл.8 КТ. Към момента на назначаването на Т. на длъжността изискваното образование е висше – бакалавър, променено с длъжностна характеристика на висше – магистър право или публична администрация. Т. притежава висше образование по специалността „история”. Промяната е извършена от компетентния за това орган – кмета на Общината – и мотивите му за това не подлежат на съдебен контрол. Ищецът не е доказал и твърдението си, че работодателят е променил изискването за заемане на длъжността само с цел да прекрати трудовия договор с него. Извод за преднамереност в уволнението не налага само идентичността на трудовите функции по двете длъжностни характеристики, тъй като това не е пречка работодателят да счете, че за длъжността е необходимо различно образование. Макар и в свидетелските показания да се съдържат данни за евентуален политически мотив за уволнението предвид предхождащи уволнения на други лица на ръководни длъжности, такъв мотив в случая не се доказва по категоричен начин.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
По поставените от касатора въпроси: 1. по предявен иск за оспорване на уволнение на директор на общинско предприятие /ОП/ по чл.328 ал.1 т.6 КТ въззивният съд, за да осигури правилното прилагане на материалния закон, трябва ли да вземе предвид и разпоредби на ЗОС, който е специален относно реда за назначаване на тази длъжност, относно компетентния орган да определи този ред и дали изискванията на специалния закон са спазени при уволнението на ищеца или съдът трябва да вземе предвид разпоредбите на ЗОС само ако в исковата молба е наведено изрично оплакване за неизпълнение на тези специални изисквания; 2. когато в исковата молба като довод за незаконност на уволнение на директор на ОП по чл.328 ал.1 т.6 КТ е посочено, че не е било налице това основание, съдът трябва ли да вземе предвид разпоредбата на чл.55 ЗОС, според която директорите на ОП се назначават от кмета по ред, определен от ОбщС, трябва ли да вземе предвид чл.52 ал.3 и ал.4 ЗОС, според които ОбщС приема правилник за структурата, числеността и дейността на ОП, или трябва да вземе предвид тези разпоредби само ако изрично в исковата молба е наведено оплакване за нарушена процедура при уволнението; 3. преценката на съда дали са променени изискванията за образование за посочената длъжност трябва ли да се извърши и с оглед разпоредбите на ЗОС, дори изрично като оспорване да не е посочено в исковата молба нарушаването им, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решения на негови състави, например: по гр.д. № 242/2009г. ІV ГО, по гр.д. № 1845/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 1532/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 77/2011г. ІV ГО, по гр.д. № 1008/2012г. ІV ГО. В тази практика, която настоящият състав напълно споделя и не намира основания, а такива не се и твърдят от касатора, за изоставянето й, неизменно се приема, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване незаконност на уволнение на факти, изключващи, отлагащи или погасяващи оспорваното субективно право, но не посочени от ищеца в исковата молба, че основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, и когато ищецът отрича съществуването на субективното право на работодателя да прекрати трудово правоотношение, той въвежда всички /или част с оглед диспозитивното начало в гражданския процес/ тези факти с исковата молба, а ответникът въвежда правопораждащите факти с възражения, като по този начин страните очертават предмета на доказване.
Не се обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване с представеното решение на ОС Кюстендил по гр.д. № 9/2011г. В него не е формиран извод, твърдян от касатора, че тъй като преценката за спазване изискването на чл.55 ЗОС е по приложението на материалния закон, разпоредбата следва да бъде приложена, въпреки липсата на такъв довод на ищеца.
Няма произнасяне от въззивния съд по съдържащия се във втория въпрос такъв в смисъл, когато като довод за незаконност на уволнението е посочено, че не е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ, следва ли да се счете, че той включва изискване за преценка и на компетентния да промени изискванията за образование орган, и на предвидения за това със ЗОС ред. С оглед на това така поставеният въпрос е неотносим към изхода на спора по делото, респективно, не е основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота следва и да се отбележи, че в разглеждания случай ищецът в исковата си молба е изложил конкретни обстоятелства за обосноваване на твърдението си за липса на основанието, на което уволнението му е извършено.
Неотносим към изхода на делото е и въпросът „ОбщС ли е компетентен да определи изискванията за образование за длъжността директор на ОП, след като съгласно чл.55 ЗОС той определя реда за назначаване на директор на ОП”. Това е така, защото съдът не е формирал решаващ извод в тази насока при произнасянето си по спора.
Не е основание за допускане на касационно обжалване и соченото от касатора, че като не е взел предвид разпоредбите на ЗОС, въззивният съд не е осигурил правилното приложение на императивния материален закон в противоречие с т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Такова противоречие в случая не е налице. Напротив, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с даденото от ОСГТК разрешение, според което по силата на чл.5 ГПК съдът служебно, и без изрично оплакване във въззивната жалба, е длъжен да осигури точното прилагане на материалния закон в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма; ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна по спора, но не намират приложение при субсумирането на установените факти под приложимата правна норма /т.е. служебно е задължението на съда в тази насока при несъответствие между установените по делото факти и приложения към тях материален закон/.
С оглед на изложеното ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 600лв. разноски за касационната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.ІХ.2016г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник, ГК, ІІІ състав, № 237 от 06.VІІ.2016г. по в.гр.д № 365/2016г.
ОСЪЖДА Р. Б. Т. от [населено място] да заплати на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „О. Д.” П. 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: