Определение №717 от 27.5.2014 по гр. дело №2713/2713 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 717
гр. София, 27.05.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2713 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. против решение от 02.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 6864/2013 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” отд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание 124, ал.5 ГПК. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че представената от ответника в процеса епикриза по друго гражданско дело, е подправена от ответника и с този неистински документ си е послужила, както и това да е било съзнателно. Съдът е приел, че в тежест на ищеца в процеса е да представи доказателства, установяващи горните обстоятелства. От приетите като доказателство в процеса експертизи, съдът е приел за установено, че няма извършена подправка на датата на епикризата, а по отношение на подписите е установено, че епикризата е подписана от посочения в нея като началник-клиника д-р Л. и че подписът на ликуващ лекар не е положен от посочения в нея д-р Т., но липсват доказателства, от които да се установи, че той е подправен и това е било извършено от ответника по делото. От горното, съдът е приел, че не е установен обективния елемент на престъплението подправка на официален документ по смисъла на чл.308, ал.1 НК, а именно подправяне, преправяне на съдържанието на официален свидетелствуващ документ, каквато е епикризата от 28.04.1999 г. Предвид тези съображения, съдът е приел предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е бил отхвърлен.
Съдът е приел, че районния съд не е дал правна квалификация на предявения иск, но е разгледал същия по наведените от ищеца доводи и е събрал относимите доказателства. Приел е, че непосочването на правна квалификация от страна на първоинстанционния съд, изразена с цифри /текст от закон/, не прави първоинстанционното решение недопустимо.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Въпросите, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и твърдения на страните, относими към спора, представените писмени доказателства и установените по делото обстоятелства, доказателственото значение на установяването на определени обстоятелства в наказателното производство и правното значение на обективните и субективни елементи на фактическия състав на престъплението, когато се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, мотивирането на съдебното решение във връзка с предмета на спора, касаторът поставя във връзка с неговите твърдения, посочени в изложението, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, оттам и неправилно е направил своите изводи относно основателността на предявения иск. Така поставени, правните въпроси касаят правилността на съдебното решение относно неговата обоснованост, тъй като, видно от изложението, касаторът твърди, че неправилно са кредитирани едни от представените доказателства по делото, за сметка на други, като от това, според него произтича неправилност на обжалваното решение. Необосноваността на съдебното решение не е касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК, като на това основание преценката на фактите, изложени от страните по делото във връзка със съдебния спор между тях, не е допустимо да се извършва от касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите, посочени в чл.280, ал.1 ГПК, предвид неговата факултативност. Преценката дали съдебния акт е необоснован или не, подлежи на извършване в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице предпоставките по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Изложението на касационните основания по посочените по-горе въпроси представлява оплакване по съществото на спора, във връзка с наведени доводи за необоснованост, каквато преценка касационния съд не следва да прави към настоящия момент, в производството по чл.288 ГПК. От друга страна, дори да се приеме, че се поставят процесуалноправните въпроси, посочени по-горе, не се сочи в каква насока съдът е процедирал, игнорирайки част от представените доказателства, извън неговата преценка на кои от тях следва да се даде вяра и на кои не, която негова преценка не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство.
По въпросите, свързани с неточната правна квалификация от страна на първоинстанционния съд и правомощията и задълженията на въззивния съд в тази насока, както и във връзка с доклада на въззивния съд при неточна правна квалификация от страна на първоинстанционния съд се сочи противоречие на процедирането от съда със задължителна съдебна практика на ВКС.
Константна е съдебната практика на ВКС, че при неточна правна квалификация на предявения иск от страна на първоинстанционния съд, въззивния съд е длъжен да даде правилната такава, като ако първоинстонционния съд се е произнесъл по фактите и по твърденията на страните по спора, както и когато правилно е разпределил доказателствената тежест по тях, въззивната инстанция дава правилната правна квалификация и се произнася по съществото на спора, без това да прави първоинстанцонното решение недопустимо. В тази насока е и произнасянето на въззивния съд, поради което липсва соченото противоречие. За пълнота следва да се подчертае, че в гражданското производство, правната квалификация на предявения иск по чл.124, ал.5 ГПК не е престъплението, на което основава своя иск ищеца по спора, а е именно посочената по-горе – установителен иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Цифровото посочване на текста от наказателния закон не е елемент от правната квалификация на предявения иск по чл.124, ал.5 ГПК, поради което наведените в тази насока доводи на касатора за наличие на касационно основание, свързано със задължението на въззивната инстанция да даде правилната квалификация на предявения иск са неоснователни.
Въззивния съд не се е произнесъл по правния въпрос относно съдържанието на понятието „неистински документ” по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК, във връзка с предявения иск по чл.124, ал.5 ГПК, поради което соченото противоречие с тълкуването, дадено с ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. Съдът се е произнесъл по елементите на престъпния състав на престъпното обстоятелство както от обективна, така и от субективна страна, като не е отрекъл задължението си в тази насока, поради което са неоснователни доводите за наличие на противоречие във връзка с това задължение на съда при предявен иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, каквито са твърденията на касатора по посочените в тази насока правни въпроси.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника следва да се присъдят направените съдебни разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 398452.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 6864/2013 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” отд.
ОСЪЖДА С. В. Б. от [населено място], [улица] да заплати на В. П. Ф.-Ц. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1 сумата 300 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top