5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
гр. София, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1811 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг” ЕООД – [населено място], представлявано от адв. Д.С., срещу въззивно решение №5/08.01.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 845/2017 г. на ОС – Пазарджик, с което е отменено решение № 264/25.10.2017 г. по гр. д. № 377/2017 г. на Велинградския районен съд и вместо това са уважени предявените от М. Д. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1/ за да се установи, че е налице различие в изпълняваните трудови функции между длъжности по щатното разписание, задължително ли е изготвените длъжностни характеристики да са връчени на работниците или служителите; 2/ следва ли преценката за реално съкращаване на щата да се прави с оглед систематичното място на длъжностите в структурата на съответното предприятие, предмета на дейност, организацията и обхвата на звената, в които се намират съответните длъжности; в случай че те са различни, може ли да се приеме, че има реално съкращаване на щата. По първия въпрос се поддържа, че въззивното решение противоречи на разрешението дадено с решение № 34/16.02.2015 г. по гр.д. № 5826/2014 г., IV г.о. на ВКС; а по втория, че е налице противоречие с решение № 13/04.04.2017 г. по гр.д. № 2239/2016 г., III г.о. на ВКС. Касаторът бланкетно се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне, поради очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответникът по жалбата М. Д., представляван от адв.Д.П., в писмен отговор излага доводи, че не са налице предпоставки за допускането на касационния контрол по изведените от касатора правни въпроси. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „шлосер-монтьор”, което е прекратено със заповед № 2/09.01.2017 г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2-ро КТ – поради съкращаване на щата, считано от 09.01.2017 г., на която дата заповедта е връчена лично на работника. Не е бил спорен и фактът, че в предходен период /2012 г. – 2013 г./ ищецът е заемал длъжността „заварчик – стругар”, след което е бил преназначен на съкратената длъжност „шлосер-монтьор”. За да счете, че работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор с ищеца, въззивният съд е приел, че в нарушение на нормата на чл.329, ал.1 КТ, преди издаване на заповедта, не е извършен подбор, който в случая е бил задължителен. Като основателно е преценено възражението на работника, че макар различни по наименование, неговата длъжност и останалите несъкратени длъжности „заварчик – стругар”, „оператор /диспечер/ ПСПВ“ и др., по основните си трудови функции не се различават. В тази връзка, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства /при липса на длъжностна характеристика за длъжността „шлосер-монтьор”/, въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че посочените от работника несъкратени длъжности включват трудови функции, съществено различаващи се от тези на длъжността „шлосер-монтьор”. Посочено е, че при довод на работника, че макар и с различно наименование по щатното разписание, определени длъжности са с идентични трудови функции с тази, от която се съкращават щатни бройки, работодателят е длъжен да установи, че длъжностите са различни – т.е., че е различно естеството на възложената работа за длъжността. Същото се отнася и за случая, когато уволненият работник сочи конкретни длъжности, които според него имат несъществено различаващи се с неговата трудови функции. И в този случай работодателят носи тежестта да докаже, че конкретно посочените от работника длъжности, имат присъщи трудови функции, които се различават съществено от тези на съкратената длъжност. В заключение е направен извод, че уволнението е незаконосъобразно, поради неизвършен подбор, който е бил задължителен и според въззивния съд е следвало да бъде осъществен най-малкото между ищеца и лицето, заемащо длъжността „заварчик – стругар”, при наличие на вписаната в длъжностната характеристика заместимост на заварчик-стругаря от шлосер-монтьора.
По въпросите, които според касатора обосновават предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд в настоящия си състав приема следното:
Първият въпрос в изложението – за да се установи, че е налице различие в изпълняваните трудови функции между длъжности по щатното разписание, задължително ли е изготвените длъжностни характеристики да са връчени на работниците или служителите – не е обуславящ за спора и поради това касационното обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не е приемал, че за да се сравнят две или повече длъжности, респ. за да се установи съществено различие, или идентичност, сходство, в основните трудови функции, е необходимо да са налице изготвени и връчени на работниците длъжностни характеристики. Подобно разрешение не е приемано и в практиката на ВКС. В случая въззивната инстанция е приела, че тежестта да докаже различието в естеството на трудовите функции между съкратената и несъкратените длъжности, е на работодателя при въведен от работника довод за идентичност или сходство, обуславящи задължение да се извърши подбор преди издаване на уволнителната заповед. Този факт е счетено, че е останал недоказан от ответника, а освен това – от представените по делото доказателства съдът е извел обратния извод, че не се установява съществено различие между длъжностите „шлосер-монтьор” и „заварчик – стругар”, което превръща правото на подбор в задължение на работодателя преди да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. В този смисъл са решение №418/01.12.2015 г. по гр.д.№2906/2015 г., IV г.о., решение №163/07.10.2016 г. по гр.д.№1262/2016 г. IV г.о. на ВКС и решение № 34/ 16.02.2015 г. по гр.д. № 5826/2014 г., IV г.о. на ВКС, на което се позовава касаторът. В последното решение съставът на ВКС е приел, че за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание, не е задължително да са представени длъжностните характеристики за тях. Такива може дори да не са съставени, като това не се отразява нито на валидността на трудовото правоотношение, нито на законността на уволнението, ако работодателят докаже, че щатът действително е съкратен.
Вторият въпрос в изложението – може ли доказателство за реалното съкращаване на щата и различието между сравнявани длъжности по щатното разписание да се изведе от мястото им в структурата на предприятието – също не обуславя допускането на касационното обжалване в случая. В практиката на ВКС няма противоречия по въпроса, че преценката за идентичността на длъжностите, с оглед наличието на задължение за подбор по чл. 329, ал.1 КТ, е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики на отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованието на длъжностите по щата / вж. – решение № 246/2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г. о., решение № 118 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 987/2012 г., III г. о. на ВКС и др./. В този смисъл, отговорът на въпроса е винаги конкретно обусловен от фактите и доказателствата по съответното дело и е въпрос на преценка на съда за всеки отделен случай. Въззивният съд не е приел различно разрешение на този въпрос. Същевременно, по поставения проблем не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираното решение № 13/04.04.2017 г. по гр.д. № 2239/2016 г., III г.о. на ВКС, доколкото с последното е даден отговор на материалноправния въпрос – налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност, или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.
Поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК за селектиране на жалбата – очевидна неправилност на въззивното решение – е бланкетно въведено и без аргументация. Доколкото обжалваният акт по изведените в изложението на касатора правни въпроси е постановен в съответствие с практиката на ВКС по приложението на нормите на чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро и чл.329, ал.1 КТ, настоящият състав на ВКС не установява наличието на предпоставката по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на ответника по касационната жалба направените за производството пред ВКС разноски, които възлизат на сумата 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 32/6 от 18.04.2018 г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5 от 08.01.2018г., постановено по възз. гр. д. № 845/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ ЕООД – [населено място], [улица], представлявано от управителя Й. Н., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. Д. Д., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски за тази инстанция в размер на сумата 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.