4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
С., 05,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1136 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 27113 от 24.VІІІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното решение № 724 на Варненския ОС, ГК, от 7.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1201/2011 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен положителният установителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-гр. В. с предмет признаване съществуването на негово вземане в размер на 12 380 евро, произтичащо от издаден на 12.ХІІ.2007 г. от страна на последното запис на заповед за сума в общ размер на 59 122.80 евро, ведно със законната лихва върху процесната главница от датата на завеждане в първостепенния съд на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК и до окончателното й изплащане по силата на издадената заповед за изпълнение на същото задължение № 2356/29.ІІІ.2010 г.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила: чл.чл. 143, ал. 1 и 145, ал. 1 ГПК /отм./ Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск на лизинговото д-во да се уважи в предявения по делото размер или последното да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 48/30.І.2009 г. на І-во т.о.по т. д. № 677/08 г. по материалноправния въпрос „дали когато задължение на лизингодателя по договор за финансов лизинг е без определен срок за изпълнение, той изпада в забава и става неизправна страна едва след получаване на покана от лизингополучателя или е в забава и без получаване на такава покана?”. Съответно по противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос било произнасянето на въззивната инстанция досежно това: „дали неоказването на необходимо съдействие от страна на лизингополучателя за изпълнение на задължение на лизингодателя по договор за финансов лизинг освобождава последния от последиците на забавата му като длъжник, ако същият вече се е намирал в такава забава?”. С твърдение за едновременното наличие на горепосочените две предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в изложението на търговеца касатор към жалбата му е формулиран и един процесуалноправен въпрос: „дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да изложи съображения защо не възприема някой от доводите на страната, да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност или поне тези, на които страната изрично се е позовала?”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да реши спора в смисъл, противоположен на постановеното от първостепенния съд решение, отхвърляйки положителния установителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 422 ГПК, Варненският ОС е приел, че, като лизингодател, този ищец се оказвал неизправна страна по сключения с ответното [фирма] договор за финансов лизинг, на основание който последното е получило /с приемо-предавателен протокол от 19.ХІІ.2007 г./ ползването върху един колесен трактор от марката „П.”, модел 5135, ведно със съответния прикачен инвентар за обработка на земеделски площи. Според въззивната инстанция понеже тази машина представлява моторно превозно средство /МПС/, въпросната неизправност на лизингодателя се проявявала в това, че по силата на чл. 4.3 от собствените му общи условия, той бил длъжен да регистрира такъв актив „пред съответните органи за контрол на движението по пътищата”, а също и да снабди лизингополучателя с пълномощно за ползване на машината, но след като не бил сторил това, същият бил в неизпълнение на основното си задължение по процесния договор за финансов лизинг: „да предостави вещ, която може да се ползва, защото докато не бъде регистриран трактора, той не може да се използва по предназначение”. С оглед това крайният извод на Варненския ОС е за несъществуване на претендираното от лизингодателя парично вземане в размер на 12 380 евро, представляващо сбор от неплатените осем лизингови вноски, неустойка за забава в плащането им и подлежащи на възстановяване разходи съгласно чл. 15.2.1 от неговите Общи условия.
При тези данни не се констатира нито един от двата формулирани от касатора материалноправни въпроса да е бил такъв от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение на Варненския ОС, за да може да се преценява решен ли е бил той в противоречие с практика на ВКС, респ. решаван ли е противоречиво от съдилищата. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.20120 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Очевидно е при това положение, че материалноправните въпроси относно това „дали когато задължение на лизингодателя по договор за финансов лизинг е без определен срок за изпълнение, той изпада в забава и става неизправна страна едва след получаване на покана от лизингополучателя или е в забава и без получаване на такава покана”, както и „дали неоказване на необходимото съдействие от лизингополучателя за изпълнение на задължение на лизингодателя по договор за финансов лизинг освобождава лизингодателя от последиците на забавата му като длъжник, ако същият вече се е намирал в такава забава”, са въпроси с изцяло хипотетичен характер. В заключение, що се отнася до формулирания от касатора [фирма] в изложението към жалбата му процесуалноправен въпрос, той изцяло се припокрива с оплакването му за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Константна обаче е практиката на ВКС, че не може отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК да се отъждествяват с основания за допустимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК не следва в полза на ответното по касация търговско д-во да се присъждат разноски, тъй като то не е установило такива да са били реално направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 724 на Варненския окръжен съд, ГК, от 7.VІІ.2011 г., постановено по т. дело № 1201/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2