3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
С., 06.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1484/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. чрез адвокат Д. П. – Г. адвокатска колегия против въззивно решение № 344 от 05.11.2012 г. по в. гр. дело № 379/2012 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 410 от 24.08.2012 г. по гр. дело № 1097/2012 г. на Габровски районен съд за отхвърляне исковете на жалбоподателя против [фирма] [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 9 от 12.03.2012 г. на управителя на дружеството; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус” и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за шест месеца в размер на 3300 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – може ли да се извърши преценка за законност на нареждане на работодателя по отношение на работника на длъжността „шофьор на автобус” без да е представена длъжностната характеристика за длъжността и налице ли е виновно неизпълнение на трудови задължения на работника, ако е установена разлика в условията и характера на труд по изпълнение управление на съчленен автобус – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси са отправени към съществото на спора и касаят събраните по делото доказателства. Въпросите се припокриват с тези по представена от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 644/2010 г. ВКС, четвърто г. о., с което на въпроса – може ли да бъде установено дължимо поведение у работника, като негово трудово задължение, да изпълни нареждания на работодателя в случаите, когато не е представена длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и в частност може ли да се извърши преценка за законността на нарежданията на работодателя по отношение на работник, заемащ посочената длъжност, е даден отговор, че дължимото поведение на работника и основните му трудови функции могат да бъдат установени в отделни случаи от наименованието на длъжността, от установените по делото обстоятелства и от становищата на страните, и при липса на длъжностна характеристика за заемана длъжност и правилник за вътрешния трудов ред.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с представената съдебна практика. Прието е, че работодателят е изпълнил решението на съда, с което ищецът е бил възстановен по съдебен ред по предходно отменено уволнение на заеманата длъжност „шофьор на автобус” – издадена му е заповед за заемане на същата длъжност и му е предоставен да управлява съчленен автобус „И.”, който ищецът отказал да управлява, тъй като преди уволнението е управлявал автобус тип бус марка „Форд” с брой места 1+15. Съдът е изяснил, чрез изслушана съдебно -техническа експертиза, че за управлението на съчленен автобус и автобус тип „бус”, шофьорът следва да притежава уменията и квалификацията отговарящи на категория за правоспособност „D”, че не е необходимо повторно обучение на водача при започване на работа на съчленен автобус, тъй като разликата е в техническите характеристики и в геометричните и масови размери на автомобилите. Макар и без длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на автобус”, съдът е приел за установено от наименованието на длъжността и от доказателствата по делото, че няма разлика във вида на труда, който ищецът е следвало да престира. И в двата случая се касае до управление на автобус по транспортната мрежа на града, еднакви са характеристиките на изпълняваната работа – превоз на пътници, различните са параметрите на превозните средства, което не е основание да се приеме, че работодателят е променил трудовата функция на ищеца при възстановяването му на заемана по предходно уволнение длъжност, отменено по съдебен ред. Отказът на ищеца да изпълнява трудовите задължения като шофьор на съчленен автобус е неправомерен, преценен от съда като грубо нарушаване на трудовата дисциплина, дало основание на работодателя да му наложи най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 387/2010 г. ВКС, четвърто г. о., касае разглеждането на иск с правно основание чл. 200 КТ и дава отговор на въпроси за съотношението на грубата небрежност по смисъла на чл. 200 КТ и формите на вината по наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия, различни от предмета на спора по настоящето дело, което изключва възможност за сравнение и аналогия, като основание за допускане на касационно обжалване, поради противоречиво разрешени правни въпроси.
Предвид изложеното не се установя приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 344 от 05.11.2012 г. по в. гр. дело № 379/2012 г. на Габровски окръжен съд-
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ