1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 09 ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 5420 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във вр.с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Л. Д., Д. Василев В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И., В. Б. П., Т. Б. П. и А. Г. С. срещу определение № 472/21.07.2015 г. постановено по гр.д. № 334/2015 г. на Апелативен съд – Варна, с което се допуска обезпечение на частично предявените исковете от [община] за подобрения в размер на сумата от 598 000 лева, част от претендираната сума от 998 000 лева, представляваща увеличената стойност на имот в [населено място], [улица], на основание чл.72, ал.1 от ЗС и сумата 500 лева, част от общо дължимите необходими разноски за запазване на имота в размер на 40 328,38 лева, на основание чл.72, ал.2 ЗС, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 866/2015 г. на ЧСИ З. Д., при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 60 000 лева.
В частната жалба вх. № 5178/12.08.2015 г., подадена чрез адвокат Б. Г. от АК-В., се поддържа, че определението на апелативния съд е неправилно, тъй като не съществува обезпечителна нужда за сумата от 182 980,52 лева, която била заплатена от трима от длъжниците на общината. Твърди се, че в полза на молителя е учреден залог за сумата от 25 600 лева на 30.09.2009 г., с оглед на което вземането на общината е в по-малък размер от тяхното вземане по изпълнително дело № 866/215 г., което според жалбоподателите прави неадекватна наложената обезпечителна мярка. Отделно са изложени са и съображения, че отговорността по чл.72 ЗС е разделна, а не солидарна, което също е основание да се счита, че мярката е неадекватна.
От ответника по частната жалба – [община] е постъпил писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който се оспорват доводите с твърдения, че сумите, постъпили за погасяване на дълга по изпълнително дело № 866/2015 г. се различават от сумите, посочени в жалбата, а вземанията на общината надвишават общия размер на дълга към ответниците по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от апелативен съд и подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, пр.І ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани страни и е редовна.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Апелативен съд – Варна е сезиран с молба за обезпечение на частично предявени искове – първият с цена 598 000 лева, част от претендираната сума от 998 000 лева и вторият – с цена на иска 500 лева, част от общо дължимите 40 328,38 лева. С оглед твърденията на молителя, че сумите са дължими като обезщетение за извършените през подобрения на недвижим имот и необходимите разноски за запазването му, което се потвърждава от мотивите в отменителното решение на ВКС, съдът е приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението, поради което е спрял изпълнението по изп.д.№ 866/2015 г. на ЧСИ З. Д., при условие, че бъде внесена парична гаранция.
Определението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено по следните съображения: От данните по делото е видно, че молбата за обезпечение на иска е подадена след частична отмяна на влязлото в сила съдебно решение пред родово компетентния съд, поради което правилно състав на Варненския апелативен съд е приел, че е компетентен да се произнесе по същество. Твърденията на молителя, че има правата по чл.72, ал.1 от ЗС, а ответниците са останали задължени за извършените подобрения в периода от отчуждаване на имота до неговата отмяна подлежи на установяване по делото, но с оглед характера на претенциите и частичното признаване на дълга с извършеното плащане на парични суми на общината, съдът е приел законосъобразно, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението – предявените искове са допустими, вероятно основателни и е налице обезпечителна нужда за молителя. При тези данни и с оглед твърденията на молителя за извършени подобрения в имота, чиито размер се оспорва от ответниците и не е погасен в цялост, не може да се приеме, че обезпечителната нужда е по-малка, още повече при твърдения, че сумата по това изпълнително дело вече е била преведена на взискателите. Независимо дали част от вземането на молителя е било обезпечено или общият дълг е погасен частично, след като се твърди съществуване на насрещни вземания между страните, ищецът има обезпечителна нужда да иска спиране на изпълнението срещу него, тъй като без него ищецът ще се затрудни да осъществи правата си при евентуално позитивно за него решение на съда. Липсата на убедителни доказателства по делото не е основание за отхвърляне на молбата за обезпечение, тъй като и без представянето им съдът може да допусне обезпечението, но след представяне на парична или имотна гаранция, която се дължи винаги, когато се иска спиране на изпълнението.
Доводите в частната жалба за липса на пасивна солидарна отговорност по предявените искове за подобрения, на основание чл.72 ЗС, не са относими към производството по обезпечение на исковете, тъй като в случая се иска спиране на изпълнителното дело, образувано въз основа на общо присъдено вземане срещу общината, поради което е без значение дали взискателите по това дело ще отговарят солидарно или разделно по висящото дело пред съда за подобренията.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 472 от 21.07.2015 г. по гр.д. № 334/2015 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.