О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 717
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 21 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Станойчо Г. С. и В. Г. С. са подали касационна жалба срещу решение от 02.07.2009 г. по гр. д. № 1287/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено частично първоинстанционното по гр. д. № 1363/05 г. на Благоевградски РС и на основание чл. 208, ал.1 ГПК отм. е постановено друго по съществото на спора като е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. М. , Т. Д. , З. Ц. , Ц. Г. , П. Б. и Р. С. иск за признаване, че касаторите са собственици на основание наследяване и давностно владение на имот, представляващ масивна селскостопанска сграда, застроена на площ от 70 кв. м. в имот пл. № 3* в кв. 7 по плана на с. П., община Б.. Обжалвано е решението и в частта, с което е оставено в сила първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу същите ответници иск за установяване, че те не са собственици на имот пл. № 3* в кв. 7 по плана на с. П. на основание реституция по ЗСПЗЗ.
Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на общите предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК. Поддържа се, че съдът е разрешил въпросът за придобиване на стопанска постройка на основание давност владение и наследяване в противоречие с практиката на ВКС като се представят решения на тричленни състави.
Ответниците по жалбата я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
От фактическа страна е установено, че имота е бил земеделски, а след включването му в строителните граници на населеното място през 1963 г., представлява УПИ ХХІ, в кв. 30 по плана на с. П.. С решение № 5 взето на заседание на събрание на УС на ТКЗС от 1968 г. е решено да бъде продаден на брата на ищците И. Той е установил владение върху него. На основание издадено строително разрешение през 1969 г. е построил в имота стопанска сграда – тютюнева сушилня, която е определена като сграда по смисъла на строителните правила и норми от приетата техническа експертиза. Няма данни въз основа на решението за продажба на имота да е сключен договор за продажба в нотариална форма. Наследодателят на касаторите е починал през 1979 г. и те са негови наследници.
С гласни доказателства е установено, че в постройката е била обособена една стая използвана за живеене от бащата на ищците Г.
Имотът, по действащия план съставлява пл. № 343 в кв. 7 по плана на селото и с решение № 1* от 16.02.2000 г. е реституиран на основание ЗСПЗЗ на ответниците, в качеството им на наследници на П. А. Б.
Разрешеният от съда въпрос за придобиване право на собственост на основание давностно владение върху сграда, построена в имот на ТКЗС, е разрешен при правилно прилагане на закона. По отношение имотите, включени в кооперативното стопанство, придобивният способ давностно владение е бил изключен по разпореждане на закона – чл. 2 и чл. 86 ЗС в първоначалната му редакция и с нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Наследодателят на касаторите е построил стопанска сграда в чужд имот, поради което сградата е станала собственост на собственика на имота по приращение.
Вторият въпрос, разрешен от съда, е за това придобил ли е вещни права върху имота наследодателят на касаторите, след като не е завършен сложния фактически състав по продажба на имота от ТКЗС. Той също е разрешен в съответствие със закона. Осъществен е само единият елемент – решение на общото събрание, но не е сключен договор във формата на нотариален акт, поради което не е налице разпореждане с имота от ТКЗС в полза на наследодателя. Осъществяваното владение е било без правно основание, поради което с прекратяване на ТКЗС по разпореждане на закона имотът е подлежал на реституция и е реституиран в полза на наследниците на лицето,у което го е внесъл в стопанството.
Формалното позоваване на общите предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК не задължава съда да допусне касационна проверка на въззивното решение. В изложението към жалбата не са формулирани въпроси материални или процесуални, които да са от значение за изхода на спора и да са решени от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС, да се решават противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона.
Съобразно изложеното не следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.2009 г. по гр. д. № 1287/2007 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.