О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София,06.07.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 415 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ф. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 02.07.2009г. по гр.д. №628/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на С. Д. Ф.,че С. о. е собственик на 93.148% ид.части от парцел ****,кв.420,м.”Ц”,целия с площ от 1434.59кв.м. и на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./ е изменен н.а. №45,том ІІІ,рег. №5038,н.д. №448/1999г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към касационната жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси по приложното поле на §7,т.3 ПЗР ЗМСМА /обн. ДВ.бр.77/1991г./ и §42 ПЗР ЗИДЗОбС/обн. ДВ.бр.96/1999г./,а именно: може ли да се приеме,че застроен парцел,държавна собственост,е станал общинска собственост преди влизане в сила на §42 ПЗР ЗИДЗОбС по силата на Конституцията на Република България и ЗМСМА; може ли да се приеме,че §7,т.3 ПЗР ЗМСМА намира приложение и по отношение на застроените имоти; ако застроен парцел ****реди да стане общинска собственост е бил предмет на разпоредителна сделка,т.е. общината се е разпоредила с държавен имот,тази сделка санира ли се с влизане в сила на §42 ПЗР ЗИДЗОбС; може ли общината да претендира права,позовавайки се на §42 ПЗР ЗИДЗОбС за такъв имот и от кого;допустимо ли е и възможно ли е без да се извърши отписване от акт за държавна собственост и съставяне на акт за общинска собственост за недвижим имот да се извършват валидни сделки с него. Поддържа също така като основание за допускане на касационно обжалване произнасянето по въпроса допустимо ли е в съдебното решение да се приеме,че ищецът е собственик на един имот по силата на закона и по този начин ищецът да бъде освободен от задължението да докаже собствеността си. Твърди,че по така поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа също така наличие на основание за допускане до касационно обжалване и с оглед произнасяне по въпроса допустимо ли е процесуално при различно основание на придобиване на собствеността за определен обект /реституция по ЗВСОНИ и сделка/,квотата в съсобствеността да бъде определяна на едно от двете основания,но в същото време аргументите за това да се черпят на другото основание,както и по въпроса налице ли е етажна собственост по отношение на УПИ,в който има изградени две сгради,от които едната е изцяло продадена с право на строеж,а другата е придобита по реституция и сделка.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. о. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че по силата на доброволна делба от 1911г. Димитър Ф. ,наследодател на С. Ф. ,е придобил правото на собственост върху дворно място от 800кв.м.,находящо се в гр. С.,кв.420,ул.”Г”№48,за което по плана от 1919г. е отреден парцел ****. През 1949г. ? ид.част от този имот заедно с ? ид-част от построената в него едноетажна жилищна сграда са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС,а останалата част от къщата и мястото са отчуждени през 1955г. с Р. на МС за построяване на ведомствена жилищна сграда на Министерство на народната просвета. Мероприятието е било реализирано с изграждането на пететажен жилищен блок,като за целта така отчуждения парцел **** е бил фактически обединен със съседния парцел ****Х-8,а при последващия регулационен план от 1989г. за тези два обединени имота е отреден нов парцел **** в кв.420 с площ от 1438.26кв.м.
С. заповед № РД-58-858/09.08.1996г. на кмета на СО е наредено да се отпише от актовите книги и предаде на наследниците на Д. Ф. ? ид.част от старата сграда,която не е била съборена,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Прието е,че с оглед разпоредбите на Конституцията на Република България и ЗМСМА /§7,т.3 ПЗР/ имотите в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,са определени като общинска собственост,като след приемането на ЗОбС/обн. Дв.бр.44/1996г./ с преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗОбС /обн. ДВ.бр.96/1999г./ е създаден нов §42,според който застроените и незастроени имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия, преминават в собственост на общините. С оглед на това е прието,че СО придобива по силата на самия закон собствеността върху новообразувания парцел **** в кв.420 по плана на гр. С.,в който съобразно отреждането е била построена пететажна жилищна сграда. През 1999 СО прехвърля на С. Ф. своята ? ид.част от старата жилищна сграда /вътрешна къща/,със съответните идеални части от дворното място,като с оглед изслушаната по делото експертиза е прието,че припадащите се на старата жилищна сграда идеални части от дворното място възлизат на 6.852%, а припадащите се на новата пететажна жилищна сграда идеални части възлизат на 93.148 % /които принадлежат на СО/. Прието е,че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ дворното място е застроено с пететажна жилищна сграда и не може да бъде възстановено съгласно чл.1 от този закон,а не е възможно да се образува самостоятелен парцел ****т незастроената част. С оглед на това е прието,че по реда на ЗВСОНИ е възстановена собствеността само върху ? ид.част от старата сграда,заедно с припадащите се обслужващи части от терена,а по договора за замяна е придобита собственост върху другата ? ид.част от сградата,отново със съответните припадащи се идеални части от терена,но с оглед застрояването не може да се приеме,че е възстановена собствеността върху ? ид. част от цялото дворно място,доколкото след застрояването теренът е придобил обслужващо значение по отношение на постройките.
По наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи на първо място следва да се отбележи,че въпросът за действителността на разпоредителната сделка,сключена на 07.09.1999г. не е бил поставян на разглеждане пред въззивния съд,поради което въпросът дали тази сделка би било възможно да се санира с влизане в сила на §42 ПЗР ЗИДЗОбС не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване-по такъв въпрос въззивният съд в обжалваното решение не се е произнасял. Освен това така поставеният въпрос касае валидността и вещноправния ефект на договора,с който С. Ф. се легитимира като собственик на част от имота. Липсата на вещноправно действие на договора за замяна би засегнала нейните права върху имота,а не правата на СО, с оглед на което за предявения иск така поставения въпрос е ирелевантен.
В обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял и по въпроса дали е допустимо и възможно да се извърши валидна сделка с имот без той да е бил отписан от акт за държавна собственост и без да е съставен акт за общинска собственост. Подобен въпрос не е бил поставян на разглеждане в производството,с оглед на което и не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът дали е допустимо в съдебно решение да се приеме,че ищецът е собственик на един имот по силата на закона и по този начин /според касатора/ той да бъде освободен от задължението да докаже собствеността си път касае принципно определено основание за придобиване на права с оглед вида и предназначението на един имот и начина на доказване наличието на съответните предпоставки за това,които в случая въззивният съд е приел,че са налице,т.е. прието е,че осъществяването на съответното придобивно основание е установено /доказано/ с оглед естеството му,но не е бил формиран извод,че ищецът не следва да доказва придобивното основание. Въззивният съд следователно не е излагал съображения в смисъла,в който касаторът поддържа и съответно не е разрешил въпрос в сочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл.
Във връзка с доводите за наличие на противоречива практика по въпроса,касаещ приложението на чл.38-40 ЗС в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено решение №2192/17.10.1966г. на І ГО на ВС по гр.д. №1525/1966г.,в което е прието,че собственикът на земята може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху земята или да му отстъпи правото да надстрои етаж върху вече съществуваща сграда,но без да придобива право на собственост върху земята и в този случай разпоредбата на чл.40,ал.2 ЗС няма приложение досежно земята,т.е. собственикът на надстроения етаж не придобива права върху съответната част от земята.
Разгледаната в настоящия случай хипотеза обаче е съвършено различна, доколкото правата на общината върху терена са основани на правна норма,следваща по време застрояването /§42 ЗИДЗОбС/. Начинът на определяне на притежаваните от страните идеални части от терена пък е обусловен от установената по делото фактическа обстановка,която също сочи на наличие на различна хипотеза от разрешената с решение №2192/1966г. на І ГО на ВС /липсват данни пететажната сграда да е построена въз основа на отстъпено право на строеж/.
Представеното с изложението решение №3205/31.12.1971г. по гр.д. № 2058/1971г. на ІІ ГО на ВС касае начина на определяне на права в образуван по реда на §49 и §50 ППЗПИНМ общ парцел ****т маломерни имоти, каквато хипотеза в случая не е налице,с оглед на което следва да се приеме,че изразеното в решението на ВС становище не би могло да обуслови наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В представеното с изложението решение №764/04.03.1960г. по гр.д. № 503/1960г. на І ГО на ВС е прието,че собственикът на дворно място и сграда може да прехвърли отделно сградата от мястото и обратното,а така също и един от етажите от сградата отделно от празното дворно място, а след това при продажба на другия етаж от сградата да продаде същия без празното дворно място,тъй като не е вече собственик на същото щом го е продал с другия етаж. В настоящия случай обаче не е разгледана нито аналогична,нито дори сходна хипотеза доколкото данни за извършено разпореждане с дворното място,което съдът да не е съобразил не са налице.
Представеното с изложението решение №546/15.03.1977г. по гр.д. №2896/1976г. на І ГО на ВС пък касае възможността съсобствениците на място-бъдещи етажни собственици на сградата,която ще се построи,да решат дворът да не се ползува като обща част,а по друг начин,каквато хипотеза по настоящето дело не е била поставяна на разглеждане и следователно не би могло да се приеме,че това решение сочи наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Представени са и решения на ВАС,касаещи реда и начина на отписване на имоти от актове за държавна собственост,които обаче не биха могли да обусловят наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК доколкото тази разпоредба предвижда наличие на такава практика само по решения на гражданските съдилища,в който смисъл е и тълкуването,дадено в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Тезата на касатора за наличие на противоречива практика по поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси не може да бъде споделена,поради което следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.07.2009г. по гр.д. №628/2008г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: