О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
гр.София,31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 472/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството е подал касационна жалба вх. № 4* от 24.11.2008 год. срещу въззивното решение № 1* от 17.10.2008 год. по в.гр.дело № 401/2007 год. на Варненския окръжен съд, втори състав, с което е оставено в сила решение № 3* от 27.12.2006 год. по гр.дело № 4076/2005 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав. С първоинстанционното решение е уважен предявения от Х. С. В. , А. С. В. и К. И. Ч. от гр. В. отрицателен установителен иск, че държавата и М. на о. не са собственици на ПИ № 2* по КП на „П”, землището на гр. В. от 1950 год. с площ 3300 кв.м., при граници: ПИ № 2* и алея, идентичен с имот пл. № 178 по плана на м.”С” от КП на местността от 1936 год., землището на гр. В. с граници: асфалтов път, военно поделение, пл. № 179 и пл. № 190/граници очертани в черно на скицата на л.159 от заключението на СТЕ от 25.09.2006 год./л.157 и 158/, както и на ПИ 10135.536.220 по одобрената кадастрална карта на П. парк, м.”С”, гр. В., с площ от 3178.67 кв.м. при граници: ПИ №№ 2* и алея, с очертани граници с червена линия на скицата на л.159 от заключението на СТЕ от 25.09.2006 год./л.157 и 158/. Със същото решение е бил отменен акт за публична държавна собственост № от 07.11.2003 год. само в частта, че част от имот, заснет по КП на м.”П” от 1950 год., землището на гр. В. с пл. № 2*/стар пл. № 178 по КП на м.”С”, Варненско землище/, съгласно скица изх. № 797 от 08.04.2003 год. е публична държавна собственост.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на: решение № 567 от 28.04.2006 год. по гр.дело № 161/2005 год. ІV г.о., решение № 313 от 14.03.2005 год. по гр.дело № 2740/2003 год. ІV г.о. и решение № 2* от 14.12.2005 год. по гр.дело № 3164/2004 год. ІV г.о.
Касационна жалба вх. № 4* от 21.11.2008 год. е подадена от М. на о. с оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 567 от 28.04.2006 год. по гр.дело № 161/2005 год. ІV г.о., решение № 313 от 14.03.2005 год. по гр.дело № 2740/2003 год. ІV г.о. и решение № 2* от 14.12.2005 год. по гр.дело № 3164/2004 год. ІV г.о.
Ответниците по касация К. И. Ч. , Х. С. В. и А. С. В. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел, че ответниците/сега касатори/ не са доказали, че към момента на влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС през 1992 год., процесният имот пл. № 178 по плана на м.”С” от КП на местността от 1936 год., идентичен с поземлен имот № 2* по КП на „П” и с имот с нов идентификатор по кадастралната карта на м.”С”-10135.536.220, с площ 3178.67 кв.м., се е използвал за нуждите, за които е бил отчужден – нуждите на М. на народната отбрана, Б. артилерия-гр. Сталин. Според въззивния съд, такива доказателства не са били събрани, както за целия имот, така и за частта, защрихована със син цвят по скицата на л.69 към заключението на вещото лице, прието пред окръжния съд, за която не се спори, и с последното е установено, че само тя е била включена със заповед № 422 от 20.03.1952 год. в един квартал и отредена за нуждите на М. на народната отбрана. От преценката на заключенията на допуснатите и приети във въззивното производство експертизи, окръжният съд е приел, че не може да се даде категорично становище, че е било осъществено мероприятието върху имота, за което е бил отчужден, един от които е ПИ № 178 с площ 3530 кв.м./решение № 47 по протокол № 16 от 19.03.1951 год./, част от който попада в АДС № 0683/07.11.2003 год. Прието е било, че седем от намиращите се в имота деветнадесет броя сгради са полуразрушени и негодни за реставриране и експлоатация, останалите представляват сгради с различно предназначение, като бивша хидрографска служба, фондохранилище на музея, склад, ремонтна работилница и бивша казарма, а имота като цяло е изоставен и не е в експлоатация. Безспорно е, че с решение от 13.01.1995 год. по адм.дело № 1774/1992 год. Варненският окръжен съд е отменил мълчаливия отказ на кмета на община В. да отмени отчуждаването и да възстанови собствеността на Х. и А. С. върху 2904 кв.м., представляващи имот с пл. № 178 в м.”С”, гр. В. и е възстановена собствеността на първите двама ищци-наследници на И. Д. К.
Доколкото оплакванията срещу въззивното решение, съдържащи се в двете касационни жалби са аналогични, а изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване са едни и същи, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прецени наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК едновременно по отношение и на двете жалби.
Липсва противоречие на решението с решение № 567 от 28.04.2006 год. по гр.дело № 161/2005 год. на ВКС, ІV г.о. относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. Въззивният съд е обосновал наличието на правен интерес от установяването с обстоятелството, че целият имот № 2* по КП на „П” от 1950 год., а по действащата кадастрална карта на „П”, м.”С”-№ 1* е записан като частна държавна собственост, както и с безспорното обстоятелство, че имота се владее от ищцата К по силата на договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 1* нот.дело № 343 от 04.07.2003 год. Към тези съображения на въззивната инстанция за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск са относими и твърденията на ищците в обстоятелствената част на исковата молба, че за реална част от 428 кв.м. от възстановения им с решение на окръжния съд по адм.дело № 1774/1992 год. имот е съставен акт за публична държавна собственост, в който като собственик е вписана държавата, а като ползвател-М. на о. , а с ПМС № 118 от 15.06.2005 год. е предоставен за ползване на В. музей-София, филиал- В. музей- В. При тези данни, изводите на въззивния съд за наличие на правен интерес от установяването не противоречи на цитираното в изложенията решение № 567 от 28.04.2006 год. по гр.дело № 161/2005 год. на ВКС, ІV г.о. и в тази част не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 313 от 14.03.2005 год. по гр.дело № 2740/2003 год. ІV г.о., както и с решение № 2* от 14.12.2005 год. по гр.дело № 3164/2004 год. на ІV г.о. на ВКС, които припомнят, че разделението на собствеността на държавата и общините на публична и частна е въведено с чл.17, ал.2 от Конституцията на Република България от 1991 год., а не едва с приемането на ЗДС и на ЗОбС от 01.06.1996 год. Цитираните решения подчертават, че ако имотът е бил публична държавна собственост към 25.02.1992 год./денят на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/, с оглед обективния критерий на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС, той не би могъл да бъде реституиран. В настоящия случай, въззивният съд е приел, че не може да се даде категорично становище дали мероприятието, за което имотът е бил отчужден с решение № 47 от 19.03.1951 год. е било осъществено. Следователно, с обжалваното решение не се застъпва становище по приложението на разпоредбите, отнасящи се до публичната собственост на държавата, което да е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените по-горе решения относно диференцирането на държавната собственост на публична и частна към момента на влизане в сила на реституционния закон, касаещ одържавени по благоустройствените закони недвижими имоти. Правилността на решаващия извод, че мероприятието не е осъществено, би могла да бъде проверена от Върховния касационен съд, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Доколкото такива липсват, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 17.10.2008 год. по в.гр.дело № 401/2007 год. на Варненския окръжен съд, втори състав, по жалба вх. № 4* от 24.11.2008 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и по жалба вх. № 4* от 21.11.2008 год. на М. на отбраната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: