1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр. София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 124 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] с процесуален представител адв. Б. М. срещу решение № 432 от 17.09.2013г. по в. гр. дело № 182/2013г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав, с което след отмяна на решение № 444 от 20.11.2012г. по т. дело № 230/2011г. на Смолянски окръжен съд ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 23 999,05 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор – заявка № 28/07.02.2011г. за превоз на товари с автомобилен транспорт, както и сумата 6 469 лв. – разноски по делото за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „При липсата на друг договор в писмена форма или действие, от което да се установи, че е постигнато съгласие за превоз на стока, следва ли да се игнорира доказателствената стойност на товарителницата и относно страните?“
2. „При действието на чл. 4 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМР/, според който договорът за превоз се установява с товарителница, и чл. 9, според който товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, има ли товарителницата презумптивна доказателствена стойност и относно вписаните лица като изпращач и превозвач?“
3. „В случай, че не е установено действително сключен договор с друго лице, товарителницата има ли доказателствена стойност относно субектите и каква е тя, тъй като нищо не е казано в горепосочените разпоредби относно тях?“
4. „Възможно ли е установяване на щетата при липса на увредената вещ и невъзможност за установяване на качествата й?“
5. „Допустимо ли е съдът да основава решението си на доказателства без същите да са легализирани и без да е установен чуждестранният закон с оглед компетентността на съответния орган, издал документа и преценка на неговата доказателствена стойност?“
По отношение на първите три въпроса касаторът се позовава на противоречие с решение № 386/28.10.2009г. по к. н. д. № 392/2009г. на ВКС, НК, I н. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага доводи за противоречиво решаване на един и същи правен въпрос в решение № 125/24.09.2009г. по гр. д. № 260/2009г. на П. и решение № 381/07.01.2009г. по гр. д. № 407/2008г. на П. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Относно четвъртия и петия въпроси касаторът поддържа, че по тях не е налице съдебна практика и съществува празнота и неяснота в закона, поради което въпросите са от значение за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. В. С. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
След обсъждане на събраните по делото доказателства /договор-заявка № 66 за превоз на стока до [фирма] – К., договор-заявка № 28/07.02.2011г. за превоз на товари от [фирма], международна товарителница, акт № 201/18.03.2011г. за приемане на товаро-материални ценности на отговорно пазене, акт за приемане и предаване от 27.03.2011г./ въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за международен превоз на стоки, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника като превозвач да организира и осъществи превоз на 21 тона вино от място за натоварване – [фирма] – [населено място] до място на доставка – [населено място], Русия, с дата на натоварване – 08.02.2011г. и краен срок на доставката – 14.02.2011г., при уговорено възнаграждение, заплатено от ищеца на два пъти изцяло. Въз основа на съставения от получателя [фирма], [населено място] и подписан от шофьора на камиона Т. К. акт № 201/18.03.2011г. за приемане на товаро-материални ценности на отговорно пазене, двустранно подписания между [фирма], [населено място] и [фирма] акт за приемане и предаване от 27.03.2011г., служебна бележка от 28.03.2011г., писмо изх. № 72/14.04.2011г. на Сертификационния център „Продекс“, [населено място] и разменената кореспонденция между крайния получател [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], чуждия спедитор „Олситранс“, [населено място] и ищеца и направената рекламация от ищеца на ответника решаващият съдебен състав е констатирал, че доставеното на чуждестранния получател вино не е с необходимото качество – трапезното бяло полусладко вино шардоне съдържа странични отлагания във вид на утайка, а вино трапезно полусухо шардоне съдържа странични отлагания във вид на гъст захарен сироп, като са налице следи от замръзване и утайки в кафяв цвят и виното не подлежи на реализация, като загубата в качеството е вследствие замръзване. По делото е установено, че при осъществяване на превоза на виното автомобилът е претърпял авария, товарът е престоял продължително време при минусови температури, които обстоятелства са причина за увреждането на качеството на виното, довело до негодността за реализацията му на пазара. В тази насока съдебният състав на въззивната инстанция се е позовал на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебнотехническата експертиза.
Възражението на ответника за недължимост на претендираното обезщетение поради това, че ищецът не е страна по договора за превоз, тъй като името му като изпращач на стоката не фигурира в товарителницата, е прието за неоснователно по съображения, че договорът за превоз на товари с автомобилен транспорт е неформален, контактите, довели до осъществяването на превоза, се основават на писмената заявка, изпратена от ищеца до ответника с посочените в нея условия и приемането й от ответника – превозвач с натоварването на стоката в посочения в заявката автомобил от посоченото място на натоварване, липсата на данни за наличие на договорни или преддоговорни отношения между [фирма] и [фирма], както и между [фирма] и „Олситранс“, [населено място].
Изводът за дължимост на претендираното обезщетение и основателност на иска е аргументиран с наличието на необходимите предпоставки: неточно изпълнение от страна на ответника – превозвач на задължението за доставка на стоката в уговореното време – 14.02.2011г.; причинени преки и непосредствени вреди в резултат на неточното изпълнение – разваляне и негодност на виното за реализация на пазара поради престоя му на минусови температури; причинно-следствена връзка между забавеното изпълнение и причинените имуществени вреди.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три правни въпроса, посочени от касатора, се отнасят до доказателствените средства за установяване съществуването на договор за международен автомобилен превоз. По този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 135/05.10.2011г. по т. дело № 1103/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В задължителната за съдилищата практика ВКС е възприел становището, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9 ,т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СMR/ товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно сключването на договора за международен автомобилен превоз и неговите условия могат да се доказват с всички предвидени от закона доказателствени средства, а не само с товарителница. С подаването на заявката – договор за международен превоз от страна на ищеца и нейното приемане от страна на ответника е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, включително задължението на ищеца да заплати договореното възнаграждение за превоза, както и задължението на ответника – превозвач да превози стоката на определеното място, да я предаде на получателя и да заплати обезщетение за причинените вреди по време на превоза.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че доводът на касатора за противоречие с решение № 386/28.10.2009г. по к. н. д. № 392/2009г. на ВКС, НК, I н. о. е неоснователен. В посочения съдебен акт на съдебен състав на Наказателна колегия на ВКС е изразено разбиране в смисъла на постоянната практика, формирана със съдебните актове и на Търговска колегия на ВКС, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на релевантните правни въпроси в решение № 125/24.09.2009г. по гр. д. № 260/2009г. на П. и решение № 381/07.01.2009г. по гр. д. № 407/2008г. на П. е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В настоящия случай по релевантния за спора правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 290 ГПК, която изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на четвъртия и петия въпроси не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Четвъртият въпрос се отнася до начина на установяване на причинената щета при превоз на стока, по който въпрос е формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която наличието на щета в резултат на превоза /липса на стока или увреждане, респективно разваляне на стоката/ може да бъде установено с различни доказателствени средства, например констативни протоколи, актове за предаване на стоката, резултати от лабораторни изследвания, заключения на вещи лица. В настоящия случай изводите за причинени имуществени вреди в резултат на разваляне и негодност на виното за реализация на пазара поради престоя му на минусови температури е направен след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, включително на съставения от получателя [фирма], [населено място] и подписан от шофьора на камиона Т. К. акт № 201/18.03.2011г. за приемане на товаро-материални ценности на отговорно пазене, в който изрично са отразени датата на получаване на стоката и състоянието на виното – замръзнало с утайки. Освобождаването на превозвача от отговорност за цялостната или частична липса или повреда на стоката се осъществява съгласно предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл. 17, т. 2 и т. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СMR/. В посочената правна норма обстоятелствата, освобождаващи превозвача от отговорността му за липса, повреда или забава, са посочени ясно и точно. Дали конкретно осъществените факти могат да бъдат счетени за такива обстоятелства зависи от преценката на съда въз основа на обсъждане на събраните доказателства, която преценка не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.
Последният правен въпрос е релевантен за спора, но по отношение на него не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 8 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /обн., ДВ, бр. 45/11.05.2001г., в сила от 29.04.2001г. – попр., бр. 17 от 28.02.2014г./ и чл. 12, т. 1 и т. 2 от Договора между Н. Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /обн. ДВ, бр. 12/10.02.1976г., в сила от 18.01.1976г. – попр. ДВ, бр. 17/28.02.2014г./, действащ по отношение на Република България и Руската федерация, които дерогират приложението на установените в Конвенцията общи правила относно легализацията на публичните актове, са ясни, поради което не се налага допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция за тяхното тълкуване. От друга страна, акт № 201/18.03.2011г. за приемане на товаро-материални ценности на отговорно пазене представлява частен свидетелстващ документ, същият е подписан и от шофьора на камиона, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, поради което обвързва ответника по иска.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 17.09.2013г. по в. гр. дело № 182/2013г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.