3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 17.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2659 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Окръжна прокуратура -П. срещу решение № 149 от 4.04.16г.по в.гр.дело № 1033/15г.на Плевенския окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение № 1553 от 9.11.15г.по гр.дело № 3200/15г.на Плевенския районен съд.С него Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. О. Д. сумата от 6000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение,ведно със законната лихва,считано от 9.04.12г.до окончателното изплащане.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Д. Д. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 8 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.По делото е установено,че Районна прокуратура Н. е повдигнала срещу ищеца Д. Д. обвинение за това,че на 30.03.06г.в [населено място] ,в качеството си на длъжностно лице – съдия по вписванията,като изпълняващ задълженията си на нотариус към РС-Н.,съставил неистински официален документ – н.а.за покупко-продажба на недвижим имот /№/,като удостоверил неверни обстоятелства в същия.С постановление от 2.04.12г.досъдебното производство е прекратено,поради това,че липсва престъпление по повдигнатото срещу ищеца обвинение.Преценено е от въззивния съд,че в резултат на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в стрес и психически тормоз, засегнати са достойнството му и доброто му име в обществото,злепоставен е пред близки и колеги.От друга страна,съдът е отчел и разумния срок на продължителност на наказателното производство – близо 9 месеца,както и факта,че по горното обвинение досъдебното производство не е внасяно в съда,а РП е преценила,че не е извършено съответното престъпление и не е поддържала по-нататък обвинението си.С оглед на това е прието,че сумата от 6000 лв е справедлив размер,който да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 149 от 4.04.16г.по в.гр.дело № 1033/15г.на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.