3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 718
С., 17,11,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 166 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. с. Е.-Р. против решение № 559/17.11.2010 г. по в.т.д. № 375/2010 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава решение № 1321/19.07.2010 г. по гр.д. № 7736/2009 г. на Русенски РС, с което се признава за установено, на основание чл.422 ГПК, по отношение на касатора, че дължи на Ай Си Ес България Е.-Р. сумата 19 200 лв. неплатена цена на продадена стока по ф-ра № 107/6.02.2009 г., ведно със законната лихва, както и разноски 892.50 лв., присъдени в заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6302/2009 г. на Русенски РС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два материалноправни въпроса.
1. По вторият въпрос-за начина по който цедираното вземане, предмет на договора за цесия, трябва да бъде индивидуализирано, действително е налице противоречиво решаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че за да породи цесията действие, трябва вземането да е индивидуализирано, чрез главно доказване на правопораждащия факт, от който произтича вземането. Не било достатъчно в договора за цесия да има страни и размер, без да е индивидуализирано вземането, т.е. да е доказано неговото съществуване-арг.чл.99,ал.3,пр.2 ЗЗД за предаване на документите.
С Р № 1279/12.11.96 г. по гр.д. № 29/96 г. на V г.о. е прието следното относно изискването на чл.99,ал.3 ЗЗД: Правото на цесионера да иска от цедента установяващи вземането документи, ако такива последният има в свое държане, е помощно, а не основно. Това право не е условие за пораждане на правните последици на извършената цесия, а е конкретно проявление на дължимата в облигациите добросъвестност на страните.
По изложените съображения, по този въпрос касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова следва да се допусне до касационно обжалване.
2. На пръв поглед в зависимост от отговора на горния /втория/ въпрос за наличието на цесия, би бил необходим и отговорът на първия въпрос-ако няма такава цесия, следва ли да бъде прието разрешението дадено в чл.10 на Конвенцията за международен финансов лизинг от 28.05.88 г.-О., /чиято официална редакция е различна от посочената от касатора/. Обаче, същественото е, че тази конвенция по смисъла на чл.5,ал.4 от Конституцията, не е ратифициран международен договор, който да е част от вътрешното право на страната и да има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Частните кодификации са оптативни правила, които могат да бъдат приложени по волята на страните, доколкото са инкорпорирани в договор между тях. Оптативните източници нямат характер на нормативни актове, а уреждат отношенията между страните само доколкото те са се съгласили тези правила да действат между тях. В случая, такова съгласие няма.
Затова, отговорът на този въпрос по делото няма значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК във вр. с т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 559/17.11.2010 г. по в.т.д. № 375/2010 г. на Русенски ОС.
Указва на П. с. Е.-Р. в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 409.53 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване в тази му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: