О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 18.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №36 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. С. от [населено място], против решението от 10.01.2011г., постановено по гр.д. №8909/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решението от 15.02.2010г. по гр.д.№2084/2008г. на Софийски районен съд, в частта за предоставяне ползването на семейното жилище след развода.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Б. Козова оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл.107, ал.1 СК от 1985г./отм./ е постановено, че ползването на семейното жилище, придобито по време на брака на името на ищцата, след развода се предоставя на С. Козова.
Касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК като само е посочил тези основания, без да обоснове наличието им в конкретния случай.
В изложението за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса за наличието на семейно жилище в противоречие с приложеното решение №1247 от 12.04.1983г. по гр.д.№4068/1982г. на ВС, ІІг.о., с което е прието, че съпрузите нямат семейно жилище когато след настъпването на фактическата раздяла двамата доброволно са се отказали от жилището, в което са живели през време на съвместното си съпружеско съжителство, и не държат на него, като всеки от тях се е настанил в друго жилище. Не е налице твърдяното противоречие, тъй като по настоящото дело е прието за установено, че ищцата не е напуснала доброволно семейното жилище, а е била принудена от лошите отношения между съпрузите. Неоснователни са и доводите за необсъдено от въззивния съд обстоятелство – „наличието на много по-големи доходи на ищцата”, което според касатора е относимо към преценката за наличието на жилищна нужда на ищцата. В насрещната искова молба не се съдържат твърдения за наличие на обстоятелства, относими към преценката на жилищната нужда на страните в спора за ползване на семейното жилище. Такива доводи се навеждат за пръв път в касационната жалба, поради което необсъждането им не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В изложението се твърди, че с въззивното решение въпросът за приложението на вината като критерий при предоставяне ползването на семейното жилище е разрешен при противоречива съдебна практика, но не се сочат и представят доказателство за наличието й, поради което няма основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 650лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.01.2011г., постановено по гр.д. №8909/2010г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. И. С. да заплати на С. Б. Козова сумата 650лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: