О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
[населено място], 02 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №652 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Стопанска академия „Д. А.Ц.”, [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 30.10.2013г., постановено по в.гр.д.№1140/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 23.07.2013г. по гр.д.№227/2013г. на Районен съд – Свищов за уважаване на предявените от И. П. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. П. П., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от И. П. П. срещу Стопанска академия „Д. А.Ц.” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на П. със заповед №ЛС-460/12.03.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен въпрос: „по приложението на §5 от ПЗР на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос няма съдебна практика. Разпоредбите на §5 от ПЗР на Закона за развитие на академичния състав в Република България, не са непълни, неясни или противоречиви. Съгласно разпоредбите, релевантни за конкрентия спор, трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват: за академична длъжност „главен асистент“ – на академичната длъжност „главен асистент“/ал.4, т.2/; лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на академичната длъжност „асистент“, ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен „доктор“/ал.5/. До изтичане на срока по §5, ал.5 ПЗР на Закона за развитие на академичния състав в Република България, трудовите правоотношения на лицата по ал. 4, т. 2 се запазват. Изтичането на срока в хипотезата на ал.5 е правопораждащият факт за преназначаването на лицата на академична длъжност „асистент”.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 30.10.2013г., постановено по в.гр.д.№1140/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Стопанска академия „Д. А.Ц.”, [населено място], да заплати на И. П. П. от [населено място], ул.”33-ти св.полк” №76, ет.2, ап.7, с [ЕГН], сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: