1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
[населено място], 20.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 702/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на Б. Т. Б. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски окръжен съд № 3089 от 05.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 2012/ 2010 г. С това определение е потвърдено определение на Варненски районен съд по гр.д.№ 7695/ 2010 г., с което е прекратено производството по предявените от частния жалбоподател против Я. В. З. и С. Я. К. искове по чл.19 ал.3 от ЗЗД, евентуално по чл.92 ал.1 и чл.93 ал.2 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил на отрицателно на процесуалноправните въпроси: 1.може ли да се конституират правоприемници на починала страна в процеса, ако искът е предявен след смъртта на соченото като ответник лице и 2.задължително ли е другарството между ответниците по делото, след като фактите спрямо тях подлежат на общо установяване. Според жалбоподателя отрицателният отговор на първия въпрос е постановен при противоречива практика, като за да обоснове такава се позовава на определение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2616 от 2008 г., в който на въпросът е отговорено положително. По същество претендира, че няма процесуална пречка по иск, предявен срещу починал ответник, да бъдат конституирани правоприемниците му, поради което счита обжалваното определение за неправилно. Моли то да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
По делото е постъпил отговор на частната жалба, депозиран от ответниците И. С. и Я. Т.. Съдът приема че доводите на тези лица не следва да се обсъждат, тъй като не касаят процесуалните отношения между тях и ищецът. В случая ответна по частната жалба страна няма – защото производството е прекратено именно защото липсва такава правоспособна страна. Съответно не е следвало да се връчват преписи от частната жалба и да се иска становището на други ответници по делото, за които процесуалният въпрос по конституирането на други ответници не стои.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който обуславя обжалваният съдебен акт и който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първо се проверява дали въпросът е обусловил атакуваното определение, тъй като ако това не е така, няма значение дали същият се решава противоречиво от съдилищата, дали е решен в противоречие с практиката на ВКС или има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В случая нито един от повдигнатите от касатора въпроси не обуславя въззивното определение. Въпросът може ли да се конституират правоприемници на починала страна в процеса, ако искът е предявен след смъртта на соченото като ответник лице, няма отношение към това подлежи ли на прекратяване производството спрямо починалия. Въззивният съд се е произнесъл, че иск срещу починало физическо лице е недопустим поради липса на правоспособна страна. Процесуалноправен въпрос във връзка с този извод не е формулиран. Въпросът за конституиране на правоприемниците на починалия не е обусловил обжалваното определение, тъй като с този въпрос въззивният съд не се е занимал. Неговото решаване предстои и едва ако правоприемниците на починалите не бъдат конституирани той може да бъде поставен. Доколкото въззивният съд е прекратил производството срещу починал преди предявяване на иска ответник, то този въпрос нито е повдигнат, нито същият се решава противоречиво от съдилищата. Трайно установена е практиката, според която иск срещу неправоспособна страна е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.
По същият начин стои въпроса и с второто повдигнато от частния жалбоподател питане. Въззивният съд не се е занимал с това, дали ответниците по предявените от касатора искове се явяват задължителни другари, така че отговорът на този въпрос не обуславя крайните правни изводи в обжалваното определение. Дори и да ги обуславяше, и в този случай не би имало основание за допускане на обжалването, тъй като задължителното другарство е налице тогава, когато съдът трябва да установи общи права и задължения на ответниците. Нито по искове за обявяване на предварителен договор за окончателен, нито по такива за заплащане на задатък и неустойка, другарството е задължително, като по този въпрос има установена безпротиворечива практика.
По тези мотиви не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд № 3089 от 05.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 2012/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: