О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 367/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. В. К., притежаващ безспорно юридическа правоспособност, с вх.№2030 от 01.03.2010 год. на Плевенския окръжен съд, срещу Решение №28 от 19.01.2010 год. по в.гр.д.№1070/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1951/23.11.2009 год. по гр.д.№3359/2009 год. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против „А.” ЕООД, гр.Плевен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането му за сумата 4000 лв., представляваща адвокатския му хонорар за осъществената адвокатска защита на дружеството по в.гр.д.№26/2006 год. на В. апелативен съд. С обжалваното въззивно решение Плевенският окръжен съд e възприел крайните изводи на районния съд, че намиращият се на л.13 от посоченото дело на В. апелативен съд Договор за правна защита и съдействие от 14.02.2006 год., сключен между ответника „А.” ЕООД гр.Плевен и настоящия ищец- адвокат В. К. за процесуално представителство и защита, доказва, че процесната сума от 4 000 лв. е изплатена на адвоката -повереник. Съдът се е мотивирал с правната му същност на частен свидетелстващ документ, а касаторът –ищец не е опровергал доказателствената му сила. Плевенският окръжен съд се е позовал и на чл.4 ал.1, т.1 ЗСч, относно твърденията на касатора, че договорът не е осчетоводен у ответното дружество и чл.102, ЗДДС.
Касаторът В. К. твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Подържа, че изводите на съда противоречат на правната логика, защото в съдебното заседание на 14.01.1010 год. по въз.д.№1070/2009 год. на Плевенския окръжен съд е доказано, че дружеството-длъжник не разполага с документа, доказващ плащането. Този факт не е обсъден от съда, а и не е приложена презумпцията на чл.109 ЗЗД, съобразно която задължението се смята за погасено, ако частният документ се намира у длъжника. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, като твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в Решение №12 от 23.02.2009 год. по гр.д.№349/2008 год. на ВКС, ІІ Г.О., както и че произнасянето на съда в унисон със сочената съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението си по чл.284,ал.3 ГПК касаторът не е посочил ясно и мотивирано общото основание за достъп до касация, а именно формулиране на материалноправен и процесуално правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Доводите му за „едностранчивост и в противоречие на чл.109 ЗЗД” на направените от съда изводите въобще не представлява формулиране на такъв въпрос. Те по-скоро биха могли да се квалифицират като основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и такива за достъп до касация. Основанията за селектиране на касационната жалба са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК ши ни препращат към чл.281 ГПК, представляващи основанията за касационно обжалване. По наличието им касационният съд може да се произнесе едва в разглеждане на касационната жалба по същество, само след като тя бъде допусната до касационно разглеждане.
Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно основание да се откаже допускането на касационната жалба до касационен контрол. Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация. Доводът за нарушение на чл.109 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС дори е недопустим. Той не е навеждан от касатора във въззивната инстанция, поради което не може да се прави за първи път в касационното производство. От същността на касационната дейност като проверяваща материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд, а не на решаваща/арг. от чл.218б, ал.1, ГПК, отм., сега чл.281 и чл.283 ГПК/, следва както недопустимостта в касационното производство за първи път да се упражняват нови защитни средства, така и да се правят нови доводи за незаконосъобразност на решението, каквито не са навеждани пред въззивния съд.
На второ място, не е налице и твърдяното противоречие с Решение №12 от 23.02.2009 год. по гр.д.№349/2008 год.на ВКС,ІІ Г.О. С него ВКС е приел, че след като разписката се намира у кредиторите, материализираното в нея задължение не е погасено. Договорът за правна помощ, съдържащ разписка за плащане на процесната сума, е представен по в.д.№26/2006 год. на В. апелативен съд от настоящия касатор в качеството му на адвокат – повереник, действащ от името и за сметка на „А.” ЕООД. Последиците от процесуалните действия на адвокат К. настъпват в правната сфера на представляваното от него дружество/арг. от чл.36, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.32,т.1 ГПК/чл.20, ал.1, б.”а” ГПК, отм./, което означава, че то не е било лишено от държането на договора, поради което е и неприложима презумпцията на чл.109 ЗЗД.
Не е формулирано точно и мотивирано, както изисква чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, и второ подържано основание- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Общите доводи за принципите на правовата държава и на върховенството на закона, не обуславят значимостта на конкретния правен въпрос, разрешен с обжалваното решение, за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №28 от 19.01.2010 год. по в.гр.д.№1070/2009 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: