ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 718
София, 04.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6501 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт В.Д. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 24.VІІ.2014г. по в.гр.д. № 254/2014г.
Ответницата по касационната жалба К. А. В. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Н.М. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 24.VІІ.2014г. СОС е потвърдил решението на Смолянския РС от 17.ІV.2014г. по гр.д. № 874/2013г., с което са уважени предявените от К. Анд.В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „мениджър екип банкиране”със заповед от 03.VІ.2013г. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконно. Заповедта е немотивирана – в нея са описани дейностите, които ищцата е изпълнявала, и качествата и уменията, които следва да притежава, с поставена отрицателна оценка за изпълнение на дейностите и за притежаване на уменията и качествата, но тя не съдържа каквато и да е конкретика като основание за тези изводи – пропуски в работата, неизпълнение на служебни задължения, факти относно липса на качества; заповедта се позовава на констативна записка от 17.V.2013г., която няма данни да е връчена на ищцата най-късно със заповедта и няма основание записката да се приеме като част от нея, което е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Отделно от това посоченото в записката не се подкрепя от оценките на работодателя в представените от него формуляри: от октомври 2012г. – добро изпълнение на привлечените средства, подобряване изпълнението на посочени банкови продукти спрямо 2-ро тримесечие и намаление при КК; от февруари 2013г. – постигнатите резултати в БД са равни на средните за клонова мрежа, много добро изпълнение при привлечените средства и някои от допълнителните цели, има какво да се желае и подобрява по основните цели, с обща крайна оценка на прекия ръководител „В” – ефективна работа – 105 – 90% според приложение към Правила за оценка; единствената негативна оценка прекият ръководител е дал за ищцата едва преди уволнението, обоснована с изпълнение на целите под средното за клоновата мрежа – 55% през първото тримесечие на 2013г., тази съпоставка не може да се използва като доказателство по делото, тъй като е направена по предоставена от Банката информация от десет избрани от нея клонове, като не е ясно дали те са сходни на този в С.. Освен това, въпреки мениджърската позиция на ищцата, няма основание за извод, че тези резултати се дължат само на качеството на работа и на уменията й. При това положение не се установява незадоволителна работа на ищцата, т.е. липса на качества по смисъла на чл.325 ал.1 т.5 КТ, напротив, за много добро справяне с работата тя и други служители в клона са награждавани парично многократно – през 2009г. – по пет заповеди, в три от които ищцата фигурира лично, през 2012г. – по четири заповеди, в които е включена и ищцата, през 2013г. – по две заповеди; неоснователни са възраженията на ответника, че тези награди не следва да се вземат предвид, тъй като са за определени програми и продукти, защото те са част от дейността на Банката и от задълженията на ищцата; нещо повече, от 2002г. до уволнението й тя е била упълномощена от директора на клона да го замества при отсъствия, което сочи за доверието му по отношение на нея като служител; основанието за уволнение се опровергава и от показанията на свидетелите, препращайки в тази част към мотивите на първоинстанционния съд; по-слабите резултати се дължат и на икономическата криза, което следва и от показанията на директора К.; соченото от ответника във въззивната жалба, че всяко неизпълнение под 100% е равнозначно на неизпълнение, противоречи на казаното от този свидетел и поставя въпроса доколко работодателят залага реални за постигане цели.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. какво следва да бъде съдържанието на уволнителна заповед по чл.328 ал.1 т.5 КТ, за да е мотивирана – в противоречие с практиката на ВКС; 2. може ли изпълнението на част от възложените цели или награждаването за определени кампании да се приеме като ефективно изпълнение по смисъла на чл.328 ал.1 т.5 КТ – в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата; 3. за тежестта на работодателя да докаже липсата на качества и средствата за това /съдът не обсъдил длъжностната характеристика с посочените в нея необходими за изпълнение на трудовите задължения качества и постигнатите резултати като измерител на изпълнението/ – в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата; 4. какъв следва да бъде периодът от време при констатирана липса на качества, за да може да се приеме, че е налице трайна липса – по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /за понятието трайна липса нямало определение, поради което съдилищата приемали различен период от време/; 5. подлежи ли на съдебен контрол преценката на критериите за ефективно изпълнение на възложената работа, определени от работодателя, и следва ли съдът да осъществява контрол върху целесъобразността на поставените отнапред критерии за ефективна работа – от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато по първия и втория от поставените от касатора въпроси поради произнасянето по тях от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр.д № 1611/2009г. на ВКС ІV ГО и по гр.д. № 209/2012г. ІV ГО. По третия въпрос въззивният съд не е отрекъл тежестта на работодателя за доказване на основанието за уволнението, което е в съответствие със сочената практика /решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1611/2009г. и решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 1382/2011г./, а относно средствата за доказването с оглед обосновката на въпроса относимият такъв е за неподлагане на преценка и несъобразяване с представено доказателство – длъжностната характеристика, какъвто обаче не е поставен в изложението /освен като основание за касационно обжалване/. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по четвъртия въпрос. Необходимостта от това касаторът обосновава с наличието на противоречива практика, но не сочи такава, а не сочи и нито една от хипотезите, съдържащи се в основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК съобразно задължителното тълкуване на ОСГТК в т.4 от ТР № 1/2009г. Същото се отнася и за последния поставен в изложението въпрос, който е и неотносим към изхода на делото, тъй като по него няма произнасяне от въззивния съд /решаващите изводи не са основани на преценка на критериите за ефективно изпълнение на възложената работа, нито на осъществен контрол върху целесъобразността на поставените отнапред от работодателя критерии за ефективна работа/.
За касационното обжалване касаторът следва да внесе по сметката на ВКС 80лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд № 322 от 24.VІІ.2014г. по гр.д № 254/2014г.
УКАЗВА на [фирма] София в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 80лв. д.т., както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: