O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
гр.София, 09.11. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 5334 / 2015 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 105962 / 31.08.2015 г. на Н. Й. Б., подадена лично, срещу определение № 17708 от 23.09.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 9651/2015 г., с което е потвърдено определение от 03.07.2015 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 28914/ 2015 г. за връщане на исковата му молба поради недопустимост на предявените отрицателни установителен искове.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт, с довода, че въззивният съд неправилно е приел, че не е налице правен интерес от предявения от него отрицателен установителен иск за собственост в отделно производство, щом във вече висящо производство за разпределяне ползването на съсобствена вещ, инициирано по негова молба, насрещната страна е направила възражение за изключителна собственост, въз основа на което искането за разпределение на ползването е било отхвърлено на първа инстанция. Навежда се още, че е налице правен интерес и от предявения иск за установяване липсата на членствено правоотношение между Ж. и ответника по първия иск, тъй като то е послужило като основа за снабдяване на последния, по реда на чл. 35 ЗЖСК, с нотариален акт за собственост върху процесния апартамент. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се формулират два процесуалноправни въпроса, уточнени от настоящия състав, а именно: 1. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост в отделно производство, когато във вече висящо такова по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствена вещ е направено възражение за изключителна собственост? 2. Налице ли е правен интерес от оспорване на членственото правоотношение със Ж., послужило като основа за снабдяване на член кооператор с нотариален акт за собственост по реда на чл. 35 ЗЖСК, когато той се мотивира с твърдението за липса на решение на ОС на кооперацията за приемането на окончателна цена? Навежда се специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за двата въпроса като за първия се твърди противоречие на приетото от въззивния съд с т. 2 на ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, обявено на 10.04.2013 г., а за втория – противоречие с решение № 39 от 14.02.2011 г. на ВКС, II –ро г.о. по гр.д. № 1358/2009г. постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като обсъди данните по делото намира жалбата за процесуално допустима като редовна, подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК в приложимата редакция ( ДВ. бр. 50 / 2015 г.) съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява следното:
С искова молба № 8961 от 26.05.2015 г. Н. Й. Б. е предявил срещу Н. Н. К. и Ж. „ Б. ” обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове ведно с акцесорна претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт, първият от които за установяване липсата на членствено правоотношение между двамата ответници, поради неприемане от ОС на кооперацията на окончателна цена за въведения като процесен апартамент, към момента на издаване на нотариалния акт в полза на физическото лице, а вторият за установяване, че посочените лица не са собственици на 1/10 ид. ч. от спорния имот. С определение от 03.07.2015 г. по гр. д. № 28914/ 2015 г., Софийският районен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството пред себе си заради недопустимост на исковете с мотива, че ищецът като трето на членствените правоотношениея с Ж. лице, не е легитимиран да ги оспорва пред съд, доколкото така би предявил чужди материални права, а досежно собственическата претенция, че тя е недопустима с оглед на висящото между ищеца и един от ответниците производство по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствеността върху процесното жилище, в което съсобствеността е оспорена и е въведен чрез възражение спор за изключителна собственост.
За да потвърди първоинстанционното определение градският съд е приел, че липсва правен интерес от предявените искове. Приел е по отношение на собственическата претенция, че такъв интерес не е налице, защото ищецът сам е инициирал производство по чл. 32, ал. 2 ЗС , в което съгласно приетото в т. 2 на ТР №13/ 2012г. от 10.04.2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да разгледа всички възражения на страните във връзка със собствеността върху вещта, освен тези, с които се упражняват потестативни права. Приел е, по отношение на другия установителен иск, че правен интерес липсва, тъй като ищецът се явява трето спрямо членствените между Ж. и член кооператорите правоотношения лице, поради което не може да ги оспорва или да възразява по тяхната валидност тъй като така би упражнил чужди права.
При тези мотиви на въззивния съд, основания за допускане на касационно разглеждане на жалбата не налице. По първия въпрос касация не следва да се допуска, защото макар въззивният съд да се е позовал на ТР №13/ 2012г. от 10.04.2013 г. на ОСГК на ВКС, за да обоснове извода си за липса на правен интерес по собственическия иск, приетото от него не влиза в противоречие с относимото и приложимо за случая ТР №8/ 2012г на ОСГТК на ВКС, обявено на 27.11.2013 г., където в т.1 са посочени случаите, при които е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за собственост, както и е възложена върху ищеца тежестта да докаже фактите, от които произтича правния му интерес. Досежно втория въпрос, приложеното решение по чл. 290 ГПК, с което се обосновава основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е неотносимо, защото формира задължителна практика по въпроса за значението на взетите от проведеното по реда на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК ОС на Ж. , необходимостта от доказването им при спор за провеждането им и момента на преминаване на собствеността върху жилището върху член-кооператова. Касация на основание втория въпрос не следва да се допуска, защото произнесеното от въззивния съд, макар и обозначено в определението му като липса на правен интерес, не влиза в противоречие с приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана в други негови актове, че искът за установяване на липса на членствено правоотноешение е недопустим, когато се предявява от трето на това правоотношение лице и черпи основанието си от него, поради липса на процесуална легитимация, по-конкретно липса на нетипична активна процесуална легитимация / т.нар. процесуална субституция/, която е възможна само в изрично предвидените от закона случаи, каквато за такъв иск не е предвидена нито в специален закон, нито в ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17708 от 23.09.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 9651/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: