О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София,06.07.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 427 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. Д. от гр. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд М. , постановено на 22.12.2009г. по гр.д. №389/2009г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Т. П. Д. и кооперация “В”-с. Долна В. ,област М. ,че С. Б. Ц. е собственик на сграда-техническа работилница и навес със застроена площ от 353кв.м.,находяща се в землището на с. Д.,обл. Монтана, ЕКАТТЕ 22040 в имот №283012 /стопански двор на бивше АПК-юг, комплексна бригада,с. Долна В. / и Т. П. Д. и кооперация “В” са осъдени да предадат владението на този имот и да заплатят на С. Б. Ц. на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за периода 16.03.2007г.-15.04.2008г. ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
С частна жалба Т. П. Д. обжалва и определението на Окръжен съд М. ,постановено на 02.02.2010г. по гр.д. №389/2009г. по реда на чл.248 ГПК, с което е осъден да заплати на С. Б. Ц. сумата 500лв.,представляваща направените във въззивното производство разноски. Поддържа,че в представения по делото договор за правна помощ и съдействие не е отбелязана датата на сключването му и не е отбелязано договореното възнаграждение да е било платено.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придобиване право на собственост при условията на чл.27 ЗСПЗЗ,§13 ПЗР ЗСПЗЗ,чл.48 ППЗСПЗЗ и чл.46,ал.2 ЗК,който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на установена практика по точното приложение на посочените текстове. Обвързва поставения въпрос с възможността трето юридическо лице-кооперация в ликвидация да придобие чрез покупко-продажба при пряко договаряне материални активи-част от имуществото на организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ,която не е страна по договора,както и дали юридическите лица в ликвидация,регистрирани по ЗК,могат да придобиват чрез покупко-продажба материални активи при условията на чл.46,ал.2 ЗК и поражда ли вещнопрехвърлително действие договор за покупко-продажба,където продавачът е купувач по предходния договор.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявените от С. Б. Ц. искове са основателни въззивният съд е приел,че същият е закупил имота с договор за покупко-продажба от 16.03.2007г. /н.а. №111, том ІV,рег. №5994,н.д. №457/2007г.,сключен с кооперация “П”-в ликвидация. Праводателят кооперация “П”-в ликвидация се легитимира като собственик с н.а. №110,том ІV,рег. №5993,н.д. №456/2007г., издаден въз основа на допълнителен договор /споразумение/ от 20.04.1994г.,съгласно който ликвидационният съвет на АПК-юг, К. бригада,с. Д. В. продава имота на КПЗС”П”, с. Д. В. ,който договор е с нотариално заверени подписи от тази дата. Прието е за установено и съществуването на кооперация “П” към този момент,поради което твърдението,че последната не е страна по договора е прието за неоснователно. Прието е,че ликвидационният съвет на АПК в изпълнение на задълженията си по §13,ал.5,т.2 и т.3 ПЗР ЗСПЗЗ е определил дяловете на правоимащите лица по чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ и е предоставил в собственост имущество срещу тях,като кооперация “П” е образувана именно от лица,имащи право на дял от имуществото на прекратената по силата на §12 ПЗР ЗСПЗЗ селскостопанска организация и съответно договорът от 20.04.1994г. е сключен в изпълнение на правомощията по §13,ал.5,т.2 и т.3 ПЗР ЗСПЗЗ на ликвидационния съвет на АПК. Продажбата е извършена на правоимащи лица, с оглед на което е прието,че провеждането на търг не е било необходимо-спазена е процедурата по чл.48 ППЗСПЗЗ за пряко договаряне между ликвидационния съвет и правоимащите лица. Прието е,че към момента на сключване на договора ликвидационният съвет е съществувал /същият е заличен en lege едва през 1995г. по реда на §28/ и е разполагал с правомощието да сключва такива договори-разпоредбата на §28, даваща право на разпореждане на правоимащите лица е в сила от 1995г.
На първо място следва да се отбележи,че в случая въззивният съд е приел,че купувач по договора от 1994г. не е трето юридическо лице-кооперация в ликвидация,а кооперация,образувана от лица,имащи право на дял от имуществото на прекратена по силата на §12 ПЗР ЗСПЗЗ селскостопанска организация,която към момента на сключване на договора е съществувала и не е била обявена в ликвидация. Следователно поставеният от касатора въпрос касае съвършенно различна хипотеза от разгледаната и неговото разрешаване не обуславя крайния изход на правния спор. Освен това посочените разпоредби /чл.27 ЗСПЗЗ,13 ПЗР ЗСПЗЗ, чл.48 ППЗСПЗЗ и чл.46,ал.2 ЗК/ не са нови,нито неясни,а с оглед наведените в касационната жалба доводи,се прилагат винаги с оглед конкретните установени по делата факти,което не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,вкл. с оглед указанията по приложението на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на трайно установена съдебна практика също сама по себе си не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Такова основание би било налице,ако наличната практика на съдилищата е противоречива,каквато по настоящето дело не е установена,доколкото касаторът не сочи влезли в сила решения,съдържащи становища на съдилищата по приложението на изброените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК разпоредби,различни от възприетото от въззивния съд.
В случая не се установява да са налице предвидените в чл.280,ал.1 ГПК хипотези за допускане на касационно обжалване,доколкото изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа съображения,които да обосноват наличието на която и да е от тях. И тъй като касационната инстанция е обвързана от посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване и преценява предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК само с оглед съдържащите се в изложението съображения /в този смисъл указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,в случая следва да се приеме,че постановеното от Окръжен съд М. въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Подадената от Т. П. Д. частна жалба срещу определението,постановено от Окръжен съд М. на 02.02.2010г. следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:
Обстоятелството,че в представения в производството пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие с клиент С. Б. Ц. не е посочена датата на сключването му не може да обуслови извод за неоснователност на заявената претенция за присъждане на посочените в този договор разноски,тъй като договорът е сключен с оглед извършеното през м.11.2009г.упълномощаване за процесуално представителство по гр.д. №389/2009г. по описа на Окръжен съд М. , което пък удостоверява,че посочените в договора разноски касаят именно производството пред въззивния съд. В договора изрично е посочено,че договорената сума е внесена в брой,което удостоверява факта на плащането на същата.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.12.2009г. по гр.д. №389/2009г. по описа на Окръжен съд М.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. П. Д. частна жалба срещу определението,постановено от Окръжен съд- М. на 02.02.2010г.,с което на С. Б. Ц. са присъдени направените във въззивното производство разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: