ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 718
София, 09,12,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 734 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. от Варна против решение № 604/11.05.2009 г. по в.гр.д. № 2257/2008 г. на Варненски ОС, с което се оставя в сила решение № 2251/30.07.2008 г. по гр.д. № 1775/2008 г. на Варненски РС, с което се: 1. Приема за установено по отношение на касатора, че Ст. Т. не му дължи сумата 8 000 лв. по запис на заповед от 24.09.98 г., поради погасяването му по давност, на основание чл.254 ГПК-отм., 2. Отхвърлят предявените от касатора срещу Ст. Т. частични искове за заплащане на сумите: 1 000 лв. представляваща част от 8 000 лв. на основание чл.534 ТЗ и 100 лв. представляваща част от 6 400 лв. мораторна лихва на основание чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че решението не противоречи на практиката на ВКС и съдилищата, а освен това жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът сочи: 1. Налице е основанието по чл.281,ал.1,т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск за нищожност на записа на заповед и затова е постановил недопустимо решение, което е в противоречие с Р № 1863/99 г. на ВКС и ТР 13/76 г. на ОСГК., 2. Решаването на въпроса за прекъсването или спирането на давността по иск по чл.534 ТЗ е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като липсвала практика.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Касаторът вероятно има предвид чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като не е налице идентичност между делата. С обжалваното решение е прието във връзка с упражненото възражение за изтекла погасителна давност от издателя, че менителничното вземане е погасено по давност. С представеното Р № 1863/14.12.99 г. по гр.д. № 668/99 г. на ІV г.о. е прието, че ВКС служебно следи за допустимостта на обжалваното пред него решение, но няма произнасяне относно изтекла погасителна давност. Последното се отнася и за ТР 13/76 ОСГК, с което е прието, че участието на съдия при решаване на върнато от втората инстанция дело за ново разглеждане, въпреки забраната на чл.12,ал.1 ГПК-отм., води до неправилност, а не до нищожност на решението.
2. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи. Не е налице и липса на съдебна практика-виж напр. Р № 599/17.03.2006 г. по т.д. № 664/2004 г. на І т.о.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 604/11.05.2009 г. по в.гр.д. № 2257/2008 г. на Варненски ОС.
Осъжда С. Д. И. от Варна да заплати на С. Г. Т. с ЕГН ********** сумата 400 лв. представляваща възнаграждение за един а. по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: