4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 16.12.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 895/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Т. д „В. Руси С.”, [населено място] срещу решение № 15 от 09.01.2019 г. по т. д. № 569/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 378 от 28.06.2018 г. по т. д. № 721/2017г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети от Общото събрание на членовете на сдружението-касатор, проведено на 25.11.2017 г. в [населено място].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено при рипса на активна процесуална легитимация на ищеца Г. Йорданов. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че още преди датата на процесното Общо събрание членството на ищеца е било прекратено с решението на УС на сдружението, взето с протокол № 4 от 11.05.2015 г. Освен това счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск за оспорване валидността на посоченото решение на УС, както и че то не подлежи на директен съдебен контрол. В касационната жалба са релевирани множество доводи и за неправилност на изводите на решаващия състав във връзка с тълкуването на Устава на сдружението; с преценката на редовността на свикването и провеждането на процесното Общо събрание; с платения в полза на ищеца членски внос и наличието на извършени от него действия срещу интересите на дружеството, обосноваващи изключването му, както и с допустимостта Общото събрание да потвърди свои предходни решения, които не са били отменени по съдебен ред.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване по съображения, че съдът се е произнесъл по въпроса за валидността и действието на конститутивните решения по протокол № 4 от 11.05.2015 г., който не е въведен с исковата молба, в противоречие с т. 9 от ППВС № 1 от 10.11.1985г. и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС. В условията на евентуалност заявява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е в рамките на производството по оспорване на решенията на общите събрания на сдруженията с нестопанска цел, с които се потвърждават взети от управителните съвети решения, съдът да се произнесе по валидността на последните, тълкувайки Уставите, и така подменяйки свободната воля на договаряне на членовете на сдруженията”.
Ответникът по касационната жалба – Г. Йорданов Йорданов от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 22.05.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Г. Йорданов Йорданов иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на „Т. д. „В. Руси С.”, [населено място] от 25.11.2017 г., въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим и основателен. Допустимостта на иска е мотивирана с предявяването му в предвидения в закона срок и с наличието на активна легитимация на ищеца, като с оглед заявеното в тази връзка възражение от ответната кооперация, въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, е направен извод, че към датата на провеждане на атакуваното общо събрание ищецът не е загубил членствените си права нито поради изключване от сдружението с решението на УС от 11.05.2015 г., нито поради невнасяне на членския внос. Преценката за основателност на иска е направена поради констатация за допуснато нарушение на едно от основните права на членовете на сдружението, а именно – на правото за информираност досежно подлежащите на обсъждане въпроси, изразяващо се в липса на достатъчна конкретизация по точките от дневния ред на процесното събрание.
Решаващият състав е изложил подробни съображения за това коя е относимата към процесното общо събрание редакция на Устава на сдружението, като детайлно е обсъдил всички проведени до този момент общи събрания, оспорването на взетите от тях решения и е съобразил постановените в тази връзка съдебни актове.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо поради произнасяне от въззивния съд по въпроса за валидността и действието на решението на УС на кооперацията по протокол № 4 от 11.05.2015 г., който не е въведен с исковата молба. Наличието на активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на Общото събрание на сдружението, представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС и предвид релевираните в отговора на исковата молба възражения и направените във въззивната жалба оплаквания е изследвал активната легитимация на ищеца, за установяване на която е обсъдил представените по делото доказателства. Поради това, не може да се счете, че е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по поставения в изложението процесуалноправен въпрос, по отношение на който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В настоящия случай касаторът е заявил посоченото основание бланкетно – с възпроизвеждане на законовия текст, без да аргументира наличието на двете кумулативни предпоставки в него, което, с оглед указанията в цитираното тълкувателно решение, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При посочения изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 173958 от 22.03.2019 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 15 от 09.01.2019 г. по т. д. № 569/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Сдружение „Т. д. „В. Руси С.”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Г. Й. Й. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], делови център П., офис 403 направените за настоящото производство разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: