5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 17.10.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2525/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадените касационни жалби срещу решение от 06.03.2016г. по гр.д.№3566/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят –П.РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение в частта му, с която са присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от незаконно наказателно преследване , е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Жалбоподателят – М. Ц. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения от М. К. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ до сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 3 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди (адвокатски хонорар, платен в наказателното производство), ведно със законната лихва от 13.05.14 г. и е отхвърлил претенцията за обезвреда на заявени неимуществени вреди между 15 000 лв. и 26 000 лв.
На основание чл.280, ал.2 ГПК жалбата на ПРБ следва да се остави без разглеждане в частта и, с която е обжалвано решението за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 3100 лева.
Установено е по делото, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление – даване на невярно заключение пред съд, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност. От доказателствата се установява, че ищцата е привлечена като обвиняема на 23.04.2009 г. и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка”. Няма спор, че след като на 17.02.2014 г. РС София е оправдал ищцата, по протест на прокуратурата е образувано въззивно производство, което също е приключило с акт, признаващ невиновността на подсъдимата. Крайният акт на съда е влязъл в сила на 13.05.2014 г. С оглед установеното съдът е приел, че е налице “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Прието е, че вредите, вследствие от дисциплинарното наказание, наложено от работодателя на ищцата, не са от категорията , подлежащи на обезвреда от ответника по ЗОДОВ, както и вредите , произтичащи от трудностите на ищцата, свързани със зачеване и износване на плод.
Прието е също така, че не е налице пряка причинна връзка между поведението на служителите от МВР, осъществили полицейската регистрация на ищцата, и повдигнатото обвинение.
Посочено е, че медийната разгласа на обвинението е в пряка причинна връзка със същото и че чрез нея се накърнява доверието към обвинения човек, който от своя страна следва да дава обяснения, че няма вина за инкриминираното деяние, както и , че това създава усложнени отношения и дискомфорт, които се наслагват към негативните емоции, предизвикани от протичащия наказателен процес.
Паричният еквивалент на обезщетение в размер на 15 000 лева е прието, че съответства на тежестта на обвинението, продължителността на процеса, рефлексията на протичащата процедура върху вътрешния, социален (в частност – семеен) и професионален живот на ищцата, възникналите за същата проблеми от разгласата за водения процес. Посочено е, че цел на обезщетението за неимуществени вреди е да възмезди страданията на потърпевшия, а не да бъде източник на допълнителни облаги, заместващи неудобствата от предходен период.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят П. на РБ, в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за спора и за точното съдържание на понятието справедливост възприето в противоречие с П№4/1968г. П.. Поддържа, че са налице предпоставките чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№3/2004г. ОСГК ВКС и ТР1/2001г. Представя множество решения на състави на ВКС по въпроса за тълкуването на чл.52 ЗЗД и задължението на съда да обсъди всички относими доказателства.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – М. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички конкретни обстоятелства от значение за спора, за значението на полицейската регистрация при определяне вреди от незаконно наказателно преследване и за критериите, по които се определя справедливия размер на обезщетението както и следва ли въззивния съд да присъжда направените във въззивната инстанция разноски съразмерно на уважената част от иска, независимо от изхода на спора в съответната инстанция. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя множество решения на въззивни състави и на състави на ВКС, в който е дадено тълкуване как следва да се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по поставените от тях въпроси. В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на прокуратурата, като е обсъдил и значението на полицейската регистрация в този аспект. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Отделно от това допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК в случая не може да е налице, предвид съществуването на визираната задължителна практика.
Що се касае до въпроса следва ли въззивния съд да присъжда направените във въззивната инстанция разноски съразмерно на уважената част от иска, независимо от изхода на спора в съответната инстанция, то разпоредбите на чл.78, ал.1 ГПК и чл.81 ГПК не са неясни, за да се налага да бъдат тълкувани, а и по тяхното приложение е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика.
С оглед неоснователността и на двете жалби на страните не следва да се присъждат разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 06.03.2016г. по гр.д.№3566/2015г. на АС София, в частта му, с която частично е уважен иск по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществмени вреди от незаконно наказателно преследване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационнота жалба на ПРБ срещу решение от 06.03.2016г. по гр.д.№3566/2015г. на АС София, в частта му , с която е уважен иск по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на ПРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: