О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 18.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 35 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Р. и Ф. М. А. против решение № № 219 от 30.09.2010г. по гр.д.№ 189/2010г. на Окръжен съд Кърджали, с което е потвърдено решение № 17 от 25.02.2010г. по гр.д.№ 244/2009г. на РС-Момчилград. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката против Й. К. Д. да се признае за установено, че тя е собственик на апартамент № 16, находящ се в М., кв. 11 [жилищен адрес] вх.Б със застроена площ 79,63, ведно с принадлежащото му избено помещение № 16 с полезна площ 4,97, ведно с 3,376% ид.ч. от общите части на сградата и е уважен предявеният от ответника насрещен иск по чл. 108 от ЗС, като са осъдени касаторите да му предадат владението върху същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон –чл.115, ал.2 от ЗС поради това, че съдът не е съобразил, че решението, с което е обявен предварителния договор за окончателен е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила и поради това е заличен ефекта на вписване на исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса какво е значението на невписване на решението по чл. 19, ал.3 от ЗС в шестмесечния срок от влизането му в сила и как следва да се прилага императивната норма на чл. 115, ал.2 от ЗС, ако решението не е вписано в шестмесечния срок, губи ли действие вписването по отношение на третите лица. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 1104 от 14.11.2006г. по гр.д.№ 1072/2005г. на ВКС ІV-Б отделение.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като съдът правилно е съобразил, че с влязло в сила решение е уважен иска по чл. 135 от ЗЗД – обявена е за относително недействителна сделката, с която праводателят на ищцата придобива права, поради което тя е купила от несобственик.. Затова счита поставения въпрос за илеревантен..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Между З. М. А. и Й. Д. е сключен предварителен договор на 27.06.1998г., с който първия се задължава да продаде на втория процесния апартамент. Й. Д. е предявил иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Исковата молба е вписана на 23.09.1999г. Решението, с което иска е уважен е влязло в сила на 06.02.2000г., но е вписано на 12.01.2005г. С н.а. № 19,т.3/29.07.2003г. З. А. дарява на Х. Г. Е. същия апартамент. С влязло в сила решение по гр.д.№ 50/2006г., потвърдено с решение по гр.д.№ 389/2006г., оставено в сила от ВКС с решение № 970/11.072008г. по гр.д.№ 2817/2007г.. по иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от Д. против З. А. и Х. Е. е обявена за относително недействително по отношение на него дарението по н.а. № 19,т.3/29.07.2003г. Исковата молба е вписана на 17.02.2006г. След вписване на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, на 21.06.2005 г., Й. Д. е предявил по гр.д.№ 208/2005г. иск по чл. 108 от ЗС против З. А. и Х. Г. Е.. Искът е уважен с влязло в сила решение на 24.06.2009г., като е съобразено решението по чл. 135 от ЗЗД. С н.а. № 128,т.2 от 19.04.2005г. Х. Е. продава на С. М. Р. по време на брака й с Ф. М. А. същия апартамент.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към момента на сключване на сделката по н.а. № 19,т.3/29.07.2003г., с която З. А. дарява на Х. Г. Е., прехвърлителят не е бил вече собственик, тъй като към този момент решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, с което е обявен за окончателен договора, с който той продава на Д. е влязло в сила. Тази сделка не е породила действие и защото е обявена за относително недействителна по отношение на Д.. Така в полза на Х. Е. не е прехвърлено право на собственост, поради което и тя не е могла да продаде процесния апартамент на ищцата С. Р.. Тъй като решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е било вписано на 12.01.2005г. – преди да бъде сключена сделката между Х. Е. и С. Р. на 19.04.2005г. ищцата е могла да узнае че е придобила имота от несобственик.Затова е прието, че тя не е станала собственик и съдът е отхвърлил предявеният от нея установителен иск за собственост и е уважил предявеният от Д. против нея и съпруга й иск по чл. 108 от ЗС.
Поставеният въпрос какво е значението на вписването на решението по чл. 19, ал.3 от ЗС в шестмесечния срок от влизането му в сила и как следва да се прилага императивната норма на чл. 115, ал.2 от ЗС, ако решението не е вписано в шестмесечния срок, губи ли действие вписването на исковата молба по отношение на третите лица, не е решаващ за изхода от спора.
Действително исковата молба по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е загубила действието си поради не вписване в шестмесечния срок на влязлото в сила решение, с което иска е уважен. Недвижимият имот предмет на предварителния договор обаче е прехвърлен след влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, което е задължително за съда и страните по него. Към момента на сделката по н.а. № 19,т.3/29.07.2003г решението също не е било вписано, но с влязло в сила решение по чл. 135 от ЗЗД е обявена за относително недействителна тази сделка. Това решение е постановено по отношение на страните по тази сделка и ги обвързва, а след влизането му в сила с обратно действие е заличен вещно правния ефект на сделката. С вписване на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на 12.01.2005г. то запазва реда на вписване от този момент. Към момента на сключване на следващата сделка по н.а. № 128,т.2 от 19.04.2005г. решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД вече е вписано. Прехвърлителката Х. Е. към този момент не е била вече собственик предвид влязлото в сила по отношение на нея решение по чл. 135 от ЗЗД и не е могла да прехвърли на С. Р. апартамента. Другата страна по тази сделка С. Р. не е била добросъвестно трето лице по смисъла на чл. 135, ал.1 изр. последно от ЗЗД, тъй като решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД вече е било вписано към момента на сделката. Тя не е могла да придобие вещни права от несобственик.
Така не вписването на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД няма значение за изхода от настоящия спор. То би имало значение ако прехвърлянето бе станало в хода на производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД преди обещателя по предварителния договор З. А. да загуби собствеността. След влизане на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД дори да не е вписано решението, то обвързва страните по него и след вписването му дори след изтичане на шест месеца има силата на нот. акт за прехвърляне на правото на собственост. Х. Е. е придобила права преди вписване на това решение, но с влязло в сила решения, което я обвързва, сделката е обявена за относително недействителна, т.е. заличен е ефекта на сделката с обратно действие.. Исковата молба по чл. 135 от ЗЗД не е била вписана и в хода на това производство е направено следващото прехвърляне на ищцата, но тя е придобила вече от несобственик и след вписване на решението по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и не е станала собственик. Нейните права не се запазват като трето добросъвестно лице, тъй като тя не е добросъвестна по смисъла на чл. 135, ал.1 изр. последно от ЗЗД.
Тъй като формулираният правен въпрос не определя крайния изход от спора, а решаващите изводи зависят от други факти и обстоятелства по делото, не е обосновано общото основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219 от 30.09.2010г. по гр.д.№ 189/2010г. на Окръжен съд Кърджали по касационна жалба на С. М. Р. и Ф. М. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: