3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 19.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 585 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на А. В. Т. от [населено място] и [фирма], [населено място] против определение № 6501 от 28.04.2010г. по ч. гр. дело № 7148/2009г. на Софийски градски съд, І брачно отделение, І въззивен състав.
Длъжникът А. В. Т. от [населено място] обжалва определението в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба в частта, с която не са намалени разноските по изп. дело № 20097860400135 относно адвокатското възнаграждение в размер 8 805,20 лв. и в частта за отмяна на действията на ЧСИ М. М., обективирани в издадената от него сметка по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ, а именно приемането за дължими разноски в полза на ЧСИ за такси по т. 5 от Тарифата на сумата 560 лв. за 28 броя съобщения за вдигане на запори. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: за минимално определения размер, до който може да се намалява адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/19.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; следва ли да се присъжда адвокатски хонорар, който реално не е заплатен.
Взискателят [фирма] оспорва частната касационна жалба на длъжника и поддържа становище за нейната недопустимост поради това, че е просрочена, липсват касационни основания и основания за допускане до касационно обжалване.
Взискателят [фирма], [населено място] обжалва определението на СГС в частта, с която е отменен отказа на ЧСИ М. М. да намали частично разноските по изп. дело № 20097860400135 и на основание чл. 79, ал. 5 ГПК е намален размера на присъдения адвокатски хонорар за адв. С. Ж. Д. като пълномощник на взискателя от 12 000 лв. на 8 805,20 лв. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: подлежат ли на обжалване действията на ЧСИ за приемането на адвокатския хонорар като дължими разноски в полза на взискателя.
Длъжникът А. В. Т. оспорва частната касационна жалба на взискателя и поддържа становище за нейната недопустимост поради необжалваемост на определението в атакуваната от последния част, евентуално за нейната неоснователност поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частните касационни жалби са недопустими, тъй като определението на Софийски градски съд в атакуваните му части не подлежи на касационно обжалване. Актът на съдебния изпълнител за определяне на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение и суми по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ, подлежи на съдебен контрол по реда на частната жалба пред окръжния съд, съответно СГС. Обжалваемостта на определението на окръжния съд, съответно СГС, с което се проверява правилността на акта, в случая действията на частния съдебен изпълнител по определяне на адвокатския хонорар като дължими разноски в полза на взискателя и начисляване на разноски по т. 5 от Тарифата за такси и разноски към ЧСИ, следва режима на обжалваемостта на решението по чл. 437 ГПК. Поради това, че решението по чл. 437 ГПК не подлежи на обжалване, определението на окръжния съд, респективно СГС относно разноските в изпълнителното производство също е необжалваемо.
Определението на СГС относно разноските /адвокатско възнаграждение и такси по т. 13 от ТТР към ЗЧСИ/ в изпълнителното производство не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – с него не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Поради недопустимостта на частните касационни жалби същите следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на А. В. Т. от [населено място] и [фирма], [населено място] против определение № 6501 от 28.04.2010г. по ч. гр. дело № 7148/2009г. на Софийски градски съд, І брачно отделение, І въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.