3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 719
София, 20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 638/2009 година
Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. Д. против определение № 146 от 16.07.2009 г. по в. ч. гр. д. № 120/2009 г. на Силистренски окръжен съд. С обжалвания акт е уважена подадената от ЗК „Л“ АД, гр. С. частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да уважи направеното от дружеството-застраховател възражение за местна подсъдност на предявения срещу него иск по чл. 226, ал. 1 КЗ и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за отмяната му, като основното му оплакване се свежда до нарушаване на разпоредбата на чл. 115 ГПК, предвиждаща възможност за предявяване на иска за вреди от деликт и по местоизвършване на деянието.
Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че актът съдържа произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът: приложима ли е разпоредбата на чл. 115 ГПК за изборна подсъдност и за исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ответникът ЗК [фирма],[населено място] не е заявил становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение и да уважи направеното от ответника ЗК [фирма],[населено място] възражение за местна подсъдност, Силистренски окръжен съд е приел, че местно компетентен да разгледа предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпило пътно-транспортно произшествие е Софийският районен съд, в чийто съдебен район е седалището на застрахователя. Като неоснователен е преценен доводът на за приложимост на разпоредбата на чл. 115 ГПК, съобразно която искът за вреди може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието, като в тази връзка въззивният съд е посочил, че отговорността на застрахователя произтича от договорно правоотношение, а не от непозволено увреждане.
Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е обусловил изводите на въззивния съд и в този смисъл по отношение на него е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е обаче становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложимата към решаването на посочения въпрос норма на чл. 115 ГПК е пределно ясна и не поражда никакво съмнение при тълкуването й в смисъл, че същата е приложима единствено при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не и при искове, основани на договорни правоотношения, какъвто именно характер има искът по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя. Освен това, по поставения процесуалноправен въпрос е налице и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. постановена по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. /напр. определение № 474 от 5.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, II т. о.; определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/2009 г. на ВКС, II т. о./, на която съответства и даденото от въззивния съд разрешение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК-ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 16.07.2009 г. по в. ч. гр. д. № 120/2009 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: