1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
[населено място], 20.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 704/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. срещу определение на Варненски окръжен съд № 3309 от 21.10.2010 г. по гр.д.№ 2142/ 2010 г., с което е производството по делото е спряно до приключване на производството по ч.гр.д.№ 2190/ 2010 г. на същия съд.
Жалбоподателят поддържа, че не е имало основание за спиране на производството и моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.
Гражданско дело № 2142/ 2010 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по въззивна жалба на Н. Д. срещу решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 12849/ 2009 г., с което са отхвърлени исковете му за заплащане на обезщетение за вреди за период 13.03. – 13.07.2009 г. поради вписване на неверни данни в трудовата книжка и невписване на верни данни, както и мораторна лихва. Със същото решение е прекратено производството по исковете, предявени от Н. Д. за признаване за установено че между него и [фирма] е съществувало трудово правоотношение от 1974 г. до завеждане на исковата молба (13.07.2009 г.) въз основа на трудов договор от 1974 г. и че по този трудов договор на ищеца се дължи трудово възнаграждение. Прекратено е производството и по исковете за заплащане на обезщетение по чл.226 ал.1 от КТ за период преди 13.03.2009 г.
Въззивният съд е констатирал, че с въззивната жалба се атакува решението изцяло и е приел, че в частта, с която се оспорва прекратяването на производството, въззивната жалба има характер на частна такава. От друга страна е констатирал, че исковете са предявени при условията на евентуалност – ищецът е претендирал обезщетение за вреди от невярно вписване на данни в трудова книжка само ако бъдат отхвърлени установителните му искове. Поради това съдът е разделил производството по установителните искове от тези по осъдителните, съответно спрял е производството по осъдителните искове докато приключи производството по тези, за установяване на съществуването на трудово правоотношение.
Определението е неправилно. Когато исковете са предявени в съотношение на евентуалност, производството по тях не може да се разделя, тъй като с евентуалните искове съдът не е сезиран. Той ще е валидно сезиран да ги разгледа едва ако реши, че обуславящите искове са неоснователни или недопустими. Поради това решението по евентуалните искове не може да бъде издадено в производство, което е различно от това по главните искове. По същите съображения не може да се спира производство по предявени евентуални искове – до произнасянето по главните искове това производство все още не е висящо. Отделно в конкретния случай не е налице връзка на преюдициалност между решението по въпроса имало ли е трудово правоотношение между страните и решението по въпроса дължи ли се обезщетение за вписване на неверни данни в трудовата книжка. Поради това не е имало основание за спиране на производството по делото, а определението, с което такова спиране е постановено, следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Варненски окръжен съд № 3309 от 21.10.2010 г. по гр.д.№ 2142/ 2010 г., с което е производството по делото е спряно.
Връща делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: