4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 21.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….…………… и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3946 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6928 от 19.VІ.2013 г. на застрахователната компания [фирма]-София, подадена против решение № 858 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 7.V.2013 г., постановено по гр. дело № 4571/2012 г., с което търговецът е бил осъден – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на В. Х. Б.-Д. от [населено място] сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди като резултат от настъпилото на 1.ІІV2011 г. ПТП и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от деня на вредоносното събитие и до окончателното й издължаване.
Оплакванията на застрахователя касатор са постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска /по чл. 226, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, водени от В. Хл. Б. Д. от София срещу застрахователя настоящ касатор, да бъдат отхвърлени в предявените по делото техни размери и ведно с присъждане на всички направени от д-вото разноски в трите инстанции или, алтернативно – делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана както в ППВС № 7/77 от 4.Х.1978 г. и в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., но така също и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии: Р. № 832/18.ХІІ.2010 г. на ІV-то г.о.; Р. № 589/16.ХІ.2010 г. на ІV-то г.о.; Р. № 261/31.ІІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о., Р. № 59/29.І..2010 г. на ІІ-ро т.о.) по седем правни въпроса, както следва:
1./ Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението, с оглед чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във вр. с ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г.?; 2./ Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС по обжалваното решение?; 3./ Може ли, без да са спазени изискванията на ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г., съдът да приеме наличието на валидно застрахователно правоотношение – без да са изследвани изрично посочените в т. 3 и т. 4 от това Постановление въпроси, както е в конкретния случай и неправилно ли е решение на съд, което не е съобразено с посоченото ППВС (погрешно означено от касатора като „тълкувателно решение” – бел. на ВКС) съответно как се свърза това с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ?; 4./ Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, то в условията на икономическа криза – световна и национална – следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията?; 5./ Какви са критериите за определяне процента на съпричиняване от страна на пострадалите лица, понеже в чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е изрично посочено „с колко и по какви критерии” може да се определи процента на съпричиняване?; 6./ Правомерното движение на пешеходец по пътното платно, изключва ли съпричиняване на вредата, понесена от ПТП, ако с правомерното си поведение той се поставя „в превишен риск”, в причинна връзка с който е реализирана вредата?; 7./ При наличие на съпричиняване, установено от доказателствата по делото, съдът следва ли „да го съобрази и отчете” при постановяване на решението по иск за неимуществени вреди?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация В. Хр. Б.-Д. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС касационната жалба на застрахователната компания [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правие изводи на съответния съд . В тази връзка ще следва да се отбележи, че за да уважи прекия иск на В. Хр. Б.-Д. срещу застрахователя настоящ касатор в пълния предявен по делото негов размер, САС е обсъдил възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката Д., приемайки, че същото е неоснователно, след като тя е пресичала кръстовище в [населено място] /образувано от пресичането на улиците „Н. Р.” и „Я.”/ на пешеходна пътека и при съобразяване скоростта на завиващия в това кръстовище увреждащ лек автомобил, за водача на който автотехническата експертиза, изслушана по делото, е депозирала заключение, че той е имал възможността да спре преди достигане до мястото на сблъсъка и по този начин да не допусне настъпването на процесното ПТП. Следователно въпросите с поредни номера 5, 6 и 7 не са такива от естество да са обусловили изхода на делото пред въззивния съд, приел – въз основа на събрания по него доказателствен материал, че условия за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в процесния случай няма. От друга страна въпросите с пор №№ 1-3 в изложението на касатора се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение и поради това обективно не са годни да обосноват допустимост на касационния контрол, докато този под № 4 има изцяло хипотетичен характер – неговият отговор следва да бъде търсен на плоскостта на нормативните разрешения по § 4, ал. 3 и 4 от ДР на Кодекса за застраховането относно осъвременяването на минималните размери на застрахователната сума по чл. 226, съответно по § 27, ал. 2 от същите, в съответствие с Европейския индекс на потребителските цени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 858 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 7.V.2013 г., постановено по гр. дело № 4571/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2