2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 26.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 781 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Л. против решение № 1541/25.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 2066/2016 г. от ІХ състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на въззивния съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е неоснователен, отменил е постановеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил иска.
Съдът е приел, че между страните съгласно договора от 31.10.2012 г. договорки (чл.1 и чл.4 от договора) , същите са постигнали съгласие ищецът в качеството му на довереник да извършва от името и за сметка на ответницата в качеството й на доверител действия за защита и реализиране на правата и интересите й във връзка с образуваното досъдебно производство под № 726/ 2012 г. по описа на РУП – К. и във връзка с представителството на ответницата в качеството й на граждански ищец и частен обвинител в евентуално образуван на последващ етап наказателен процес, както и са постигнали съгласие ищецът да представлява ответницата във връзка с водене на преговори и получаване на обезщетение по постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя, при когото е застраховано виновното за пътното произшествие лице. Съдът е приел, че в предмета на договора не се включва и осъществяване на процесуално представителство по предявен извън наказателния процес граждански иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като в договора не е упоменато представителство на ответницата в съдебно производство по иск, предявен самостоятелно – извън наказателния процес, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съдът е направил правен извод, че включването и на това действие в предмета на договора не може да се предполага при установяване волята на страните, а следва да се извлича безспорно от клаузите на договора, тъй като съгласно законовата дефиниция на договора за поръчка по чл.280 ЗЗД със същия довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Възложените действия може да бъдат от фактически или правен характер, но следва да бъдат дефинирани, тъй като мандатът на довереника включва само онези действия, които са му възложени и по дефиниция мандатът на довереника е винаги точно и конкретно определен и същият не може да бъде предполаган. Ангажираните от ищеца свидетелски показания за установяване предмета на сключения в писмена форма договор от 31.10.2012 г. в частност че в същия се включва и представителство по граждански спор пред съд във връзка с обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел за недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.5 ГПК. От съдържанието и предмета на сключения на 31.10.2012 г. договор, съдът е приел, че не се установява наличие на съгласие у ответницата същата да бъде представлявана от ищеца в качеството на неин пълномощник по образуваното пред ПдОС гражданско дело по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща. Твърдението на ищеца, че всъщност изпълненото от друг адвокат процесуално представителство е по негово възлагане и така той е изпълнявал поетите от него задължения да представлява ответницата в гражданския процес по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел за недоказано, тъй като от една страна липсва писмено упълномощаване по чл.25, ал.1 ЗАдв на ищеца в качеството му на адвокат от ответницата да я представлява по образуваното гражданско дело пред ПдОС, така че ищецът в качеството си на адвокат не е разполагал въобще с пълномощия, които да делегира на друг адвокат по смисъла на чл.24, ал.4 ЗАдв, като отделно от това не е представено и писмено преупълномощаване на адвоката от ищеца. На следващо място, съдът е приел, че това твърдение на ищеца представлява твърдение за привидност на сключения между ответницата и представлявали я адвокат договор за правна защита и съдействие, т. е че е налице привидно постигнато съгласие между ответницата адвоката за предоставяне на правна защита и съдействие във връзка с образуването и воденето на граждански иск срещу застрахователя ЗК [фирма], тъй като всъщност е налице воля, тези действия да бъдат осъществявани от ищеца, както и съгласие ищецът да изпълни чрез трето лице. Показанията на свидетелката – в частта им относно установяване наличието на упълномощаване от ответницата на ищеца и преупълномощаване на свидетелката от ищеца и в частта им относно опровергаване съдържанието на сключения между свидетелката и ответницата договор за правна помощ и съдействие, съдът е приел за недопустими на основание чл.164, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, като същевременно не са налице изключенията на чл. 165, ал.2 ГПК, с оглед на което свидетелските показания следва да бъдат изключени от доказателствата. Съдът е приел, че други доказателства, които да установят наличие на мандатно отношение между ищеца и ответницата с предмет осъществяване на правна защита и съдействие по воденото срещу ЗК [фирма] гражданско дело за обезщетение за неимуществени вреди, не са ангажирани, с оглед на което се налага изводът, че страните не са обвързани от сключен договор за поръчка с предмет осъществяване на правна защита и съдействие по воденото срещу ЗК [фирма] гражданско дело за обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия правен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с т.1 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК е относно липсата на възражение относно допустимостта на свидетелски показания и процесуалната възможност съдът да следи служебно за допуснати нарушения на процесуалния закон. Разпоредбата на чл.164 ГПК, установяваща забрана за допустимост на свидетелски показания е императивна правна норма, като съгласно тълкуването, дадено със същото ТР на ОСГТК, за прилагането на императивните правни норми, съдът следи служебно. Като е обсъдил допустимостта на свидетелските показания в една част, съдът е спазил изискването на императивна правна норма, поради което липсва соченото противоречие, касаещо действително липсата на съдът да следи служебно за наличието на процесуални нарушения.
Втория правен въпрос е относно допустимостта на свидетелски показания, предвид разпоредбата на чл.164 ГПК в случаите, когато се касае за установяване на всички договорки между страните, когато договорът не ги съдържа, както и когато следва да се изследва каква е била действителната воля на страните. В тази насока се сочи противоречие между възприетото от съда и решение № 41/30.07.2013 г. по гр.д.№ 312/2012 г. на ІV гр.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, съгласно тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното решение на ВКС е прието, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При издирването на вътрешното съдържание на волята на страните и установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички доказателствени средства и ограничението по чл.164, ал.1 ГПК е неприложимо. Тези правни изводи на този състав на ВКС се споделят изцяло и от настоящия състав. В конкретния случай обаче, съдът не е отказал да допусне и евентуално да обсъди събраните свидетелски показания относно тълкуването на общата воля на страните по договора между ищеца и ответника по делото, а е отказал да допусне свидетелски показания за опровергаването на клаузи от договора между тях, доколкото същия е писмен, със свидетелски показания, както и да установи наличието на мандатни правоотношения не между страните по договора, а между ответника и трето за спора лице. Тези изводи на съда по процесуалния въпрос не се обхващат от разрешението на правния въпрос, посочено по-горе и дадено с решение № 41/30.07.2013 г. по гр.д.№ 312/2012 г. на ІV гр.отд. на ВКС, доколкото касаят не тълкуването на общата воля на страните по договора, а различно правоотношение, извън рамките на сключения договор, както и опровергаването на съдържанието на договора, сключен в писмена форма. Липсата на противоречие между цитираното решение и възприетото от съда по този въпрос, води и до липса на касационно основание за допускането на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Съдебни разноски от страна на ответника по касационната жалба не се претендират и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1541/25.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 2066/2016 г. от ІХ състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.