О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч. т.дело №641/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от Р. С. В. и [фирма], [населено място], чрез адвокат А. М., с вх.№7140 от 01.08.2011 год. на ВКС , подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.07.2011 год. срещу Определение №579 от 13.07.2011 год. по ч.т.д.№528/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение №851 от 13.08.2009 год. по ч.гр.д.№738/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1036 от 11.06.2009 год.по т.д. № 128/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определението за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение и е обезсилен издаденият в полза на жалбоподателите изпълнителен лист. Твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, защото неправилно съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното пред него определение не е прекратително. Подържат, че с първоинстанционното определение на Пловдивския окръжен съд е обезсилен издаденият изпълнителен лист, поради което и на основание чл.433, ал.1,т.3 ГПК се прекратява изпълнителният процес.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване/чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че разпореждането с правно основание чл.407, ал.1 ГПК не подлежи на касационен контрол. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че обжалваното пред ВКС-ІІ Т.О. определение е прекратително по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като постановеното обезсилване на изпълнителния лис е основание за прекратяване на изпълнителното производство. Въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, постановено на основание чл.407, ал.1 ГПК, не попада под хипотезата на чл.274, ал.3,т.1 ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд обезсилване на издадения вече изпълнителен лист води до прекратяване на изпълнителния процес, а не на по-нататъшното развитие на настоящето дело.
Трайно установена е практиката на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по чл.274, ал.3 ГПК, по разрешения с нея процесуалноправен въпрос, че разпорежданията по чл.407, ал.1 ГПК не подлежат на касационен контрол-Определение №598 от 19.09.2011 год. по ч.т.д.№526/2011 год. на ВКС, І Т.О., Определение № 395 от 08.06.2010 год. по ч.т.д.№154/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №667 от 07.10.2010 год. по ч.т.д.№841/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. Рзпорежданията, с които се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, касаят друго, съпътсващо исковото производство, поради което и прекратяването на изпълнителното производство, поради обезсилване на издадения вече изпълнителен лист, не означава преграждне на по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.ал.3, т.1 ГПК. Правната природа на разпорежданията по чл.407, ал.1 ГПК е аналогична с тази по чл.244 ГПК, отм., поради което даденото разрешение с т.6 на ТР 1-2001-ОСГК за тяхната необжалваемост пред ВКС не е изгубило значение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №579 от 13.07.201 год. по ч.т.д.№528/2011 год. на ВКС, ІІ Т.О..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: