О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр.София, 29.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 391/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “С.” ООД – С. срещу решение №295 от 27.11.2009г. по гр.дело № 473/2009г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение №467/22.06.2009г. по гр.дело №1071/2009г. на С. районен съд, в частта, с което Х. А. Г. и П. А. М. са осъдени да заплатят на “С.” ООД сума, представляваща разлика между 5922.96 лв. до 14 067.03лв., обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за наем от 6.07.2007г. за предаване държането на имот от 24.54 кв.м. от наемодателя / физически лица/ на наемателя – търговско дружество/ за периода 1.08.2007г. до 27.06.2008г., като отхвърля искът като неоснователен ведно със законната лихва. В частта, в която са отхвърлени субективно съединените искове решението е обжалвано от “С.” ООД като неправилно при наличието на трите отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Решението е обжалвано и в частта за присъдените в полза на физическите лица разноски от 515,55лв. Позовава се на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания с твърдението, че с атакуваното въззивно решение е решен съществен материално правен въпрос, свързан с приложното поле на чл.84 ЗЗД – когато наемателят е изпаднал в забава, не следва кредитора да го кани да изпълни задължението си. Прилага решение №237 от 29.03.1989г. по гр.дело 114/89г. на ІІ г.о. на ВС и решение от 22.05.2006г. по гр.дело №1669/2005г. на ІV отд. на СГС, за което няма данни да е влязло в сила.
Касаторите Х. Г. и П. М. са обжалвали решението на С. окръжен съд в осъдителната му част, с което всеки един от тях е осъден да заплати на дружеството – ищец по 2 961.48лв., представляваща обезщетение по чл.230, ал.2 ЗЗД и разноски по 274, 05 лв. Твърди се, че предмет на договора е един единствен имот този с площ от 41.75 кв.м., предназначен за търговия с промишлени стоки. Поддържа се, че площта не е съществен белег характеризиращ вещта, поради което е без значение, че имотът в договора за наем е описан с площ 66.29 кв.м. Искат отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендират за направените по делото разноски. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторите считат за неправилни изводите на съда, че предмет на договора за наем са два обекта и че с предоставяне на наетата вещ – търговски обект, в състояние отговарящо на предназначението й, наемателят е изпълнил задължението си. Позовават се на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С касационната жалба са приложени решение №297 от 26.05. на ВКС т.дело №565/2004г. и решение №291 от 14.07.2005г. по т.дело №558/2004г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК.
С оглед на събраните по делото доказателства – договор за наем, анекс към договора, приемателно предавателен протокол въззивният съд приема, че предмет на договора за наем, с наемодатели Х. Г. и П. М. и наемател “С.” ООД, е помещение от 66.29 кв.м. Не възприема доводите на ответниците за допусната техническа грешка при изписване на квадратурата на реално предаденото на наемателите помещение вместо 41.75кв.м., 66.29 кв.м. Като е съобразил твърдението на ищеца в исковата молба за постигнато между страните по наемния договор съгласие за по – късното предаване на отделния обект от 24,54 кв.м., който към датата на подписването му е бил отдаден под наем на трето лице за ползване като аптека, и че няма определен ден за изпълнение, въззивният съд е счел, че наемодателите не са изпълнил основно свое задължение за предаване на наетия обект на наемателя в определения в нот.покана срок -28.06.2008г. Затова е присъдил претендираното от ищеца обезщетение за неизпълнен договор за времето от нот.покана 28.06.2008г. до 28.02.2009г.
По касационната жалба на “С.” ООД:
Касаторът не е изпълнил както основното така и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е формулиран значимия за крайния изход на делото правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Доводите за неправилност на изводите на съда и противоречието им с чл.79 и чл.84 ЗЗД не означава посочване на основополагащото основание по чл.280, ал.1 ГПК – посочване на значимия за спора правен въпрос, а са доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 пр. първо ГПК. Не е изпълнено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решението да противоречи на задължителна за съдилищата практика на ВКС. Доколкото касаторът се позовава на отделни решения на ВКС и СГС, то съгласно т.3 от ТР №1-2009г. на ОСГТК на ВКС основанието следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице противоречие между обжалваното решение и решение №237 от 29.03.1989г. по гр.дело 114/89г. на ІІ г.о. на ВС, тъй като с последното е уговорен срок за изпълнение на задължението на длъжника, а по настоящото дело съдът е съобразил направено в исковата молба заявление на ищеца за отсрочено предаване на по-малкото помещение, т.е. двете решения са постановени при различна фактическа обстановка. Решението от 22.05.2006г. по гр.дело №1669/2005г. на ІV отд. на СГС, за което няма данни да е влязло в сила не е източник на съдебна практика, съгласно приетото в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Второто поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК нито е мотивирано, нито е формулирано значението на правния въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По касационната жалба на Х. Г. и П. М.:
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касаторите въпрос, свързан с постигнатото между страните по договора за наем съгласие относно вещта, може да се преценява като значим и обуславящ изхода на делото, но този въпрос е фактически и правните изводи на решаващия състав за частична основателността на иска са резултат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност и е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК. Не е доказано и допълнително поддържаното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие на обжалваното решение със съдебна практика на съдилищата. Правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд за дължимото обезщетение при неизпълнен договор, не е в противоречие с решенията на ВКС, които са постановени по отделни казуси и в този смисъл не са задължителни за съдилищата, съгласно приетото в т.2 на ТР №1-2009г. на ОСГТК на ВКС. В решение № 291 от 14.07.2005г. ВКС се е произнесъл дали отчетните документи за платена наемна цена имат само доказателствено значение за извършената престация и не са елемент от фактическия състав на договора по чл.228 ЗЗД. В решение №297 от 26.05.2005г. ВКС се е произнесъл по характера и елементите от фактическия състав на договора за наем, за задълженията на страните по договора за наем. Приетото от въззивния съд за характера и фактическия състав на договора за наем не е в отклонение от постановеното в това решение. Въззивният също е приел, че съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предаде на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя да му плати определената в договора наемна цена. Доколкото обаче спорът е концентриран върху предмета на договора за наем, разрешаването му е изцяло в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай, разрешаването му се влияе от конкретните доказателства и в тази връзка представлява фактически, а не правен въпрос.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото. Тъй като в изложението си за касационните основания касаторите само са цитирали чл.280, ал.1, т.3 ГПК не може да се приеме, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване разноски за тази инстанция не се присъждат на страните.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №295/27.11. 2009 г. по в. гр. д. № 473/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: