2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 05.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6764 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. Н. против определение № 303/27.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 241/2013 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
С обжалваното определение, състав на АС-Варна е потвърдил определение на Окръжен съд – Варна, с което е отказано освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по сметката на окръжния съд, за подадена от него частна жалба против определение на окръжния съд. Въззивния съд е приел, че с оглед семейното и материално състояние на молителя, за него не съществува пречка да внесе държавната такса в размер на 15 лева, от която иска освобождаване. За да достигне до този извод, съдът е отчел обстоятелствата, че молителят не е семеен, като от друга страна издържа две деца, но разполага със собствено имущество, с редовен доход, получаван от договор за управление и контрол и продажби, като е приел, че доход в размер на 1009 лева е в състояние да даде възможност за заплащането на дължимата държавна такса от 15 лева. Съдът е отчел и обстоятелството, че молителят е в работоспособна възраст, без данни за здравословно състояние, което да му пречи да полага труд и да получава доходи, като е преценил, че не са налице обстоятелства, които да доведат до извод за невъзможност да се заплати таксата от 15 лева.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно предпоставките за освобождаване от държавна такса в противоречие с възприетото по този въпрос с определение №276/21.05.2009 г. по гр.д.№ 298/2009 г. на І-во отд. на ВКС. С цитираното определение, ВКС е приел, че при изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса следва да се преценява наличието на всяка една от тях, но като краен резултат и с оглед осъществяването на правото на защита на страните, за да се направи преценка, доколко материалното състояние на ищците, съпоставено с дължимата по делото държавна такса, им позволява заплащането на същата. Именно това са и мотивите на въззивния съд в настоящия случай да откаже освобождаването от заплащане на държавна такса, като с оглед данните за материалното състояние на молителя е приел, че същия в състояние да заплати държавна такса в размер на 15 лева. Липсва твърдяното противоречие с цитираното определение на ВКС относно предпоставките за освобождаване от държавна такса на основание чл.82 ГПК, поради което не следва да се допуска касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 303/27.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 241/2013 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.