4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
С., 07.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 77/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 115 от 9.VІІ.2010 г. по т.д. № 247/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 29 от 12.ІІІ.2010 г. по т.д. 22/ 2008 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е искът по чл. 266 ЗЗД е уважен за 49 871.06 лв. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за същата сума, и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърления насрещен иск за 16 206 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно и в противоречие с §5 т.18 от ДР на ЗУТ, е определил размера на изпълнената брутна разгърната площ и е тълкувал сключения от страните договор в противоречие с постоянната практика на ВКС: Р.№451/19.І.2004 г. по гр.д.№162/2003 г., Р.№559/17.V.1993 г. по т.д. №1724/1992 г.,Р.№2627/12.І.2005 г. по гр.д.№2264/2003 г., Р.№788/ 15.ХІІ.2005 г. по гр.д.№513/2004 г., Р.№1056/24.Х.2007 г. по гр.д.№ 1171/2006 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В Допълнителна молба към касационна жалба поддържа, че в нарушение на постоянната съдебна практика, според която при съмнение, неяснота или недвусмисленост в договорните клаузи, включително относно начина на определяне на цената, дължаща се въз основа на сключения договор, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, включително по отношение съдържанието на използваните в договора понятия, въззивният съд е определил изпълнената Р.. В Изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като по съществения материалноправен въпрос за Р., определена съгласно §5 т.18 от ДР на ЗУТ, неправилно съдът е въвел понятие Брутна разгърната застроена площ, с което неправилно е изключил площта на терасите, което е довело до неправилно определена Р., като уговорената с договора цена по 310 евро/ кв.м., е увеличена с последващата промяна на архитектурния проект, поради което се налага съразмерно увеличаване на дължимото възнаграждение в съответствие с обективираната в договора воля на страните.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 3.ІХ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да отхвърли иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, съдът е определил Р. съобразно техническата експертиза, която е в смисъл, че в изпълнените 1342.20 кв.м. застроена площ, 70.70 кв.м. представляват застроена площ на допълнително изградени тераси към жилищни обекти и тераса към покрива, както и че посочената площ в първоначалния проект, е предвидена за изграждане на плосък покрив, вместо който са изпълнени терасите. Направил е извод, че се касае да една и съща първоначално договорена застроена площ, която след извършената промяна, е с променено предназначение от първоначалния проект, че не се касае за изпълнена вповече застроена площ, а вместо дължимия по договор плосък покрив, поради което не следва площта на терасите повторно да се включва в общата застроена площ и при определяне на дължимото възнаграждение, следва да се присъди само оскъпяването на терасите, в сравнение с покрива. Като е определил действително застроената площ, прибавил е оскъпяването на изпълнени тераси вместо покрив и стойността на допълнително изпълнените недоговорени работи, съдът е определил стойността на всички СМР, приспаднал е зачетените от ищеца получени плащания, и плащането след предявяване на иска, уважил е възражението за прихващане на ответника за неустойка за забавено изпълнение и е отхвърлил иска за сумата 49 871.06 лв. За неоснователен е приел насрещния иск за необходими разходи за отстраняване на дефектни СМР, за една част от които е установено, че са явни, а за скритите – че не са констатирани при въвеждането на обекта в експлоатация и че няма уведомление за проявили се по-късно.
С оглед изложеното посоченият от жалбоподателя релевантен за делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД при определяне съдържанието на тълкуваната договорна клауза за цената на изпълнените СМР, уговорена в чл. 3 от Договора от 22.ІХ.2006 г., не е решен в противоречие с установената съдебна практика. В чл. 3 от Договора страните са уговорили обща цена на СМР, определена съгласно количествено – стойностна сметка на изпълнителя, за 1172 кв.м. 710 592 лв. с ДДС, която цена е за цялостно извършване на СМР, включително цената на вложените материали, извършените работи и разходите за труд, механизация, енергия, складиране и др., както и печалба. С оглед извършеното в процеса на строителството преустройство на таванските (складови) етажи в жилищни апартаменти и преустроена част от покрива в използваема тераса, въз основа на одобрен архитектурен проект, е необходимо да се определи фактически изпълнената Р. на обекта, тъй като се променя квадратурата на сградата, за изпълнението на която страните са уговорили възнаграждението в чл. 3 от Договора. Явилият се спор следва ли в застроената площ да се включат терасите, както поддържа ищецът или като са изпълнени вместо покрива по изменения проект, в който случай (въз основа на изменения проект) не могат да се претендират като допълнителни работи, защото стойността им е включена в стойността на застроената площ по договора, за която са уговорили възнаграждението в чл. 3, е въпрос, фактически по делото, който се решава не само съобразно волята на страните, съдържаща се в договора, но и с оглед променените обстоятелства – промяната на таванските етажи в жилищни апартаменти и преустрояване на част от покрива в използваема тераса, съобразно одобрен архитектурен проект, като не е извършена промяна от страните на договора.
Въз основа на техническите експертизи, че квадратурата, която е включена в застроената площ на 3 и 4 етажи след преустройството на жилищните открити тераси, би трябвало да бъде включена в квадратурата на плоския покрив, предвиден по проект, като площта на терасите и на покрива е една и съща, но при изграждането на сградата, покривът е реализиран като тераси (използваема площ), следва да се съобрази уговореното в чл. 3 от Договора. При първоначалното предвиждане на сградата с плосък покрив и тавански (складови) помещения цената, посочена в чл. 3 от Договора, съставлява цена на Р. на кв.м., за която изпълнителят трябва да изпълни и покрива, при извършеното преустройство и трансформира – нето на покрива в тераси, стойността на Р. на терасите, се включва в договорената с чл. 3 Р. и не може Р. на терасите, да се включи отново към Р. на сградата. Изпълнителят вече не дължи изграждането на покрив, в цената на Р. в чл. 3 от Договора, вместо покрива се включват терасите, и може да получи само разликата поради оскъпяване на терасите, изпълнени вместо покрив. Като е приел, че не се касае за площ, изпълнена вповече, а за площ изпълнена вместо дължимия плосък покрив по договора, съгласно събраните доказателства, съдът не е разрешил въпроса за Р. на обекта в противоречие с волята на страните и не е приложил чл. 20 ЗЗД в противоречие с установената съдебна практика. Цената на СМР в зависимост от Р. и стойността на възнаграждението на изпълнителя, въззивният съд не определил по начин, който да противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се извежда чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии.
Изложеното несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата и изведените правни изводи, са доводи за неправилност на решението – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. За да е решен релевантен материалноправен въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика, трябва изводите на въззивния съд да не са съобразени със задължителна съдебна практика, което в случая не е налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 115 от 9.VІІ.2010 г. по т.д. № 247/ 2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: