1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
С., 7.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 105 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. П. С. и Т. П. С., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. М. от АК-П., против въззивно решение № 622 от 29.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1118 по описа за 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, І гр. състав, с което като е потвърдено решение № 186 от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 290/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, като са обявени за относително недействителни по отношение на М. И. А.-Ц. и А. Бузи К.-Б., и двете от [населено място], договорите за дарение, сключени между М. М. С. от [населено място], К. П. С. от [населено място] и Т. П. С. от [населено място], обективирани в нотариални актове, както следва : в нотариален акт за дарение от 22.10.2008 г. № 153, т. ХІ, рег. № 11890, д. № 1884/2008 г. на нотариус с рег. № 135 при НК, с район на действие РС-П., на следните недвижими имоти, които М. М. С. дарява на дъщеря си К. П. С., а именно: 1. поземлен имот № 38950.4.6., находящ се в [населено място], [община], област П., с площ по кадастралната карта 8,300 дка, трайно предназначение: земеделска територия; начин на трайно ползване – нива, категория на земята Х, находяща се в м. „П.”, при описани граници; 2. поземлен имот № 38950.24.6., находящ се в [населено място], [община], област П., с площ по кадастралната карта 12, 993 дка, трайно предназначение: земеделска територия; начин на трайно ползване – оризище, категория на земята Х, находяща се в м. „М.”, при описани граници; 3. поземлен имот № 38950.33.16., находящ се в [населено място], [община], област П., с площ по кадастралната карта 2,999 дка, трайно предназначение: земеделска територия; начин на трайно ползване – нива, категория на земята ІV, находяща се в м. „Р. могила”, при описани граници; нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.10.2008 г. № 154, т. ХІ, рег. № 11891, д. № 1885/2008 г. на нотариус с рег. № 135 при НК, с район на действие РС-П., с който М. М. С. и П. Т. С. даряват на дъщеря си К. П. С. апартамент № 22 в [населено място], на следния недвижим имот – ? идеална част от апартамент № 22, находящ се в [населено място], [улица], в жилищен блок 41 Ю-7, вх. Б, ет. 6, със застроена площ от 55,61 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 12, с площ от 2 кв.м., при описани граници, ведно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, както и нотариален акт за дарение на недвижим имот от 15.09.2008 г. № 185, т. ІV, рег. № 9354, д. № 785/2008 г. на нотариус с рег. № 470 при НК, с район на действие РС-П., с който М. М. С. и П. Т. С. даряват на сина си Т. П. С. апартамент № 25 в [населено място], на следния недвижим имот – ? идеална част от апартамент № 25, находящ се в [населено място], район С., комплекс „Г.-север”, [улица], жилищен блок 20, ет. 5, със застроена площ от 87 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 25, с площ от 2 кв.м., при описани граници, ведно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж. К. поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което молят да бъде отменено и постановено друго, с което исковете по чл. 135 ЗЗД бъдат отхвърлени като неоснователни. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните правни въпроси от процесуално и материално естество, за които твърдят, че са обусловили изхода на делото, а именно – налице ли е правен интерес за ищците да предявят отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, как следва да се квалифицира спорното право – по чл. 135, ал. 1 или ал. 3 ЗЗД и длъжен ли е съдът освен знанието за увреждане на кредитора чрез съответното действие, да изследва и въпроса за намерението на извършилите действието, както и от кога възниква качеството кредитор при развален договор за покупко-продажба на недвижим имот – от момента на влизане в сила на решението, с което този договор е прогласен за нищожен или развален, както е в случая, или поради ретроактивното действие на разваления договор – страните по договора добиват съответното качество от деня на сключване на разваления договор. Позовава се, но не представя съдебна практика – ППВС № 1/29.03.1965 г., постановено по гр.д. № 7/1964 г. и решение № 121 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3118/2008 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Касационната жалба на М. М. С. и П. Т. С., и двамата от [населено място], с влязло в сила разпореждане № 787 от 16.05.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 1118/2011 г. е върната като нередовна.
Ответниците по касационната жалба, М. И. А.-Ц. и А. Бузи К.-Б., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, именно, че процесните имоти са прехвърлени безвъзмездно от първите двама ответници на третата и четвъртия ответник, като е установено качеството на кредитор на ищците по отношение на първата ответница, възникнало по силата на сключен между тях договор за продажба на недвижим имот – овощна градина, на 04.02.2008 г., който по силата на влязло в сила съдебно решение е развален на основание чл. 189, ал. 1, вр. с чл. 87 ЗЗД, поради неизпълнено задължение на продавача М. С. да прехвърли собствеността върху имота на купувачите Ц. и Б., като последните притежават парично вземане срещу М. С., представляващо стойността на получената от нея продажна цена за имота, в размер на по 30 450 евро за всяка една от тях. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно – ищците притежават качеството на кредитори по отношение на първата ответница С. като титуляри на парични вземания по отношение на нея, възникнали в резултат на развалена продажбена сделка, процесните три сделки, с които първата ответница дарява свои недвижими имоти на двете си деца, значително затрудняват удовлетворението на ищците, поради което съдът е приел, че ответницата М. С. е знаела, че разпореждайки се с процесните недвижими имоти затруднява обективно удовлетворяването на кредиторите си, като знание затова у ответниците К. С. и Т. С. предвид безвъзмездния характер на сделките, не е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Съдът е приел че възражението на ответниците, че вземането на ищците е възникнало след извършване на процесните разпоредителни сделки/от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е развален договора за продажба на недвижим имот – овощна градина, сключен между първата ответница-продавач и ищците-купувачи/, поради което спорното право следва да се квалифицира по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, е неоснователно, тъй като качествата „кредитори” на ищците и „длъжник” на ответницата М. С. са възникнали със сключване между тях на продажбената сделка за процесната овощна градина на 04.02.2008 г. Съдът е приел, че от този момент ищците – купувачи на недвижимия имот стават кредитори на продавача, който не ги е направил собственик, тъй като собственици на имота са били трети лица, както на потестативното право да развалят договора за продажба, поради неизпълнение, така и на притезанието да получат обратно платената по сделката цена, а ответницата продавач от този момент става длъжник спрямо задължението си да направи купувачите собственици на продаваемия се имот, а в случай, че не изпълни това свое задължение – длъжник спрямо задължението си да им върне платената продажна цена. В. съд е приел, че към деня на осъществяване на разпоредителните сделки между ответниците, които увреждат кредиторите, ответницата М. С. е имала качеството на техен длъжник, поради което исковете следва да се квалифицират по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Посочените от касаторите процесуалноправни въпроси относно това налице ли е правен интерес за ищците да предявят отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, отнасящ се до допустимостта на въззивното решение и как следва в случая да се квалифицира спорното право – по чл. 135, ал. 1 или ал. 3 ЗЗД, както и длъжен ли е съдът освен знанието за увреждане на кредитора чрез съответното действие да изследва и въпроса за намерението на извършилите действието, са важни, но те не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, посочена от касаторите, а в синхрон с нея. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна да допусне обжалваното решение до касационен контрол, ако съществува вероятност то да е недопустимо. В конкретния случай такава вероятност обаче не може да бъде установена. Това е така, тъй като по делото не е било спорно, че увреденият/ищците/ има интерес от павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение – когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника по иска, а що се отнася до квалификацията на спорното право – дали се касае до иск с правно основание чл. 135, ал. 1, или ал. 3 ЗЗД, този въпрос няма отношение към допустимостта на решението, тъй като неправилното квалифициране съставлява нарушение на закона, което води до неправилност на съдебния акт, а не до неговата недопустимост. В случая въззивният съд правилно е квалифицирал исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД като е приел, че процесните имоти/увреждащите сделки/ са прехвърлени безвъзмездно от първите двама ответници на третата и четвъртия ответник, установено е качеството на кредитор на ищците по отношение на първата ответница, възникнало по силата на сключен между тях договор за продажба на недвижим имот – овощна градина на 04.02.2008 г., който по силата на влязло в сила съдебно решение е развален на основание чл. 189, ал. 1, вр. с чл. 87 ЗЗД, поради неизпълнено задължение на продавача М. С. да прехвърли собствеността върху имота на купувачите Ц. и Б., като последните притежават парично вземане срещу М. С., представляващо стойността на получената от нея продажна цена за имота, в размер на по 30 450 евро за всяка една от тях, а ответницата М. С. е знаела, че разпореждайки се с процесните недвижими имоти затруднява обективно удовлетворяването на кредиторите си, като знание затова у дарените ответници К. С. и Т. С., предвид безвъзмездния характер на сделките, не е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Т.е. налице са предпоставките на чл. 135, ал. 1 ЗЗД за уважаване на отменителните искове.
Поставеният материалноправен въпрос – кога възниква качеството кредитор при развален договор за покупко-продажба на недвижим имот – от момента на влизане в сила на решението, с което този договор е прогласен за нищожен или развален, както е в случая, или поради ретроактивното действие на разваления договор – страните по договора добиват съответното качество от деня на сключване на разваления договор, е относим за спора, но той не е решен от възззивния съд в противоречие с посочената от касаторите задължителна съдебна практика – ППВС № 1/29.03.1965 г., постановено по гр.д. № 7/1964 г. и решение № 121 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3118/2008 г. на ІІІ г.о. Същата е неприложима в настоящия случай, тъй като с ППВС № 1/1965 г. е разрешен въпросът, че с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД разполага кредиторът по всяко едно вземане – както парично, така и непарично, а с решение № 121/2010 г. е прието, че прехвърлителят по алеаторен договор придобива право да иска развалянето му и връщане на имота/става кредитор/ от момента на първото неизпълнение. По поставения въпрос от материално естество е налице задължителна съдебна практика – решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 171/2009 г. на ІV г.о., решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г. на ІV г.о. и решение № 535 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1224/2009 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, на която приетото във въззивното решение съответства. В тях е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Ако павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Без значение в тази връзка е моментът на предявяването на иска за разваляне на договора, както и моментът на влизането в сила на решението за развалянето му. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск. У. сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Това е така, тъй като предвидената в чл.135 от ЗЗД възможност кредиторът да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, има обезпечаваща интереса му за удовлетворяване при принудително изпълнение срещу последния функция чрез премахване намаляването на имуществото му, служещо по силата на чл.133 от ЗЗД за общо обезпечение на неговите кредитори. В случая въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, доводите и възраженията на страните и е постановил решението си в синхрон с тази задължителна съдебна практика като е приел, че кредиторът по едно парично или непарично вземане разполага с възможността на води отменителния иск по чл. 135 ЗЗД срещу действията на длъжника, които го увреждат; че увреждащо е всяко едно действие, което намалява имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на кредитора; че знанието на длъжника за увреждането е винаги налице, когато той е договарял със свои низходящи от първа степен; че знанието или не на третото лице, с което длъжникът е договарял относно увреждането, е ирелевантно при разпореждане чрез безвъзмездна сделка; че при договор за покупко-продажба продавачът е длъжник по отношение на задължението си да направи купувача собственик, а ако не е изпълнил това свое задължение в момента на постигане на съгласието за сделката, е длъжник за връщане на получената продажна цена; че развалянето на договора за покупко-продажба на недвижим имот поради неизпълнение на задължението на продавача да направи купувача собственик има обратно действие, от който момент възниква задължението му за връщане на получената продажна цена. В тази връзка следва да се подчертае, че твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На ответниците по касационната жалба не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 622 от 29.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1118 по описа за 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, І гр. състав, по касационна жалба с вх. № 959 от 13.02.2012 г. на К. П. С. и Т. П. С., и двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: