О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 438/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от НУ „О”, гр. Б. чрез процесуален представител адвокат А против въззивно решение на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав № 1278/5.12.2008 г. по гр. д. № 1341/2008 г., с което е отменено решение на Варненски районен съд № 1454/24.04.2008 г. по гр. д. № 8566/2007 г., вместо което е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове на И. Н. С. против НУ „О”, гр. Б. с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ.
С жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение на основания за допустимост на касационното обжалване като съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочен въпросът: при прилагане на нормата на чл. 333, ал. 4 КТ допустимо ли е разширително тълкуване от съда на КТД при липсваща в КТД уговорена закрила на това основание, по който липсва съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната, обосноваващо основание за допустимост на обжалването пред ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За ответник по касация И. Н. С. ЕГН ********** от гр. В. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Ю.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Въззивният съд е признал за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните за длъжността „възпитател” към НУ „О”, гр. Б. на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизпълнени от работодателя изисквания на чл. 333, ал. 4 КТ за предварително съгласие на съответния синдикален орган. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че ответницата по касация, като член на синдикална организация в училището към С. на българските учители към КНСБ, се е ползвала със синдикална закрила при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на основание чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 5, ал. 3 от Общински колективен трудов договор за отрасъл „С”, сключен между кмета на община Б., С. на работодателите-секция Б. и С. на българските учители към КНСБ, в сила към датата на уволнението.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване с цел отстраняване непоследователна и противоречива практика на ВКС или преодоляване погрешна постоянна практика на ВКС, а „от значение за развитие на правото” е налице когато по съществения въпрос липсва практика на ВКС и се налага да се даде тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането.
Касаторът поставя въпрос допустимо ли е съдът да извършва разширително тълкуване на норми на КТД във връзка с предварителната синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ.
Този въпрос не може да се определи като съществен материалноправен въпрос, касаещ точното прилагане на закона, както и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Съдът е признал синдикална закрила на ответницата по касация на основание чл. 333, ал. 4 КТ вр. чл. 5, ал. 3 ОКТД без да се е налагало при прилагането им съдът да извършва тълкувателна дейност.
С нормата на чл. 5, ал. 3 ОКТД е предвидено ясно и точно, че прекратяване на трудовите договори на членове на синдиката може да се извърши след предварително писмено съгласие на съответните синдикални ръководства, а видно от общата разпоредба с императивен характер на чл. 333, ал. 4 КТ закрилата на това основание е приложима в случаи на уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата.
При тази уредба съдът е признал синдикална закрила на ответницата по касация без да се е налагало да извършва тълкувателна дейност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице условияза допускане касационно обжалване на решението, поради което и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, гражданско отделение № 1278/5.12.2008 г. по гр. д. № 1341/2008 г. по касационна жалба от НУ „О”, гр. Б., ул. „С” № 13 чрез адвокат А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: