О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 464 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
М. С. П. от гр. С., Пазарджишка област, чрез пълномощника й адвокат Ив. Ц. , е подала в срок касационна жалба против въззивното решение от 8.12.2008 год. по гр. д. № 736/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 16.05.2008 год. по гр. д. № 478/2007 год. на Велинградския районен съд. С него е отхвърлен предявеният против ответниците иск за собственост на имот с площ 1 000 кв. м., представляващ по действуващия регулационен план на гр. С. части от имоти с пл. № №* и 742 в кв. 64.
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и иска неговата отмяна, като вместо това искът бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че по въпроса дали правото на собственост се загубва при неупражняване на владение върху имота, който е довел до отхвърляне на иска, е налице противоречие с практиката на ВКС, конкретизирана от касаторката с посоченото и приложено решение № 2* по гр. д. № 559/80 год. на ВС, І г. о. Освен това счита за неприложимо приложното поле на касационното обжалване по чл. 280 ГПК, с оглед позоваването на необоснованост на въззивното решение, като касационно основание.
Ответниците, чрез пълномощника им адв. Т. З. , оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване в представения писмен отговор. Освен това поддържат и становище за неоснователност на жалбата и молят да се остави в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което искът за собственост е отхвърлен, като приел, че ищците не са установили да са собственици на спорния имот, представляващ части от няколко имота по действуващия регулационен план на града, за които с влязло в сила решение е признато по отношение на общината, че са собственост на наследодателите на ответниците –, И. и Р. И. становено е, че части от тях са идентични с имотите по предходния план на града от 1956 год., по който са били и записани на братята И. , и наследодателят на ищците не е владял имота, предмет на спора. Съдът е приел, че липсват доказателства за идентичност на имота, предмет на представения нотариален акт за дарение от Ш. И. в полза на техния наследодател и описан като ливада, със спорния имот, поради което и не са доказали наличието на първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки.
Следователно, релевантното за изхода на спора съображение на въззивния съд е липсата на доказателства относно факта, че имотът, описан в нотариалния акт от 1951 год., на който ищците се позовават като основание на правото им на собственост, е идентичен с претендирания имот. Действително, установено е, че на прехвърлителят по този договор Ш. И. е бил записан по плана от 1956 год. един от заснетите имоти – този с пл. № 89, но не е установено идентичността на този имот с описания в нотариалния акт такъв като ливада с площ 1 дка, при посочените съседи. Поради липсата на такава идентичност, който извод е направен въз основа и на заключението на техническата експертиза, въззивният съд е приел предявения иск за собственост за неоснователен, а не поради съображението, че поради липса на данни наследодателя на ищците да е владял имота, то той е загубил правото на собственост. Затова и представеното от касаторката решение № 2035/80 год. на ВС, І г. о. е неотносимо към разрешения в обжалваното решение въпрос, релевантен за изхода на спора между страните.
Неоснователен е доводът на касаторката, че при оплакване за необоснованост на въззивното решение е неприложима разпоредбата на чл. 280 ГПК за наличие на предпоставките, при които е допустимо касационното обжалване на въззивните решения. Такова изключение в закона не е предвидено тъй като последният въвежда критерии за селектиране на делата, които следва да бъдат разгледани от касационната инстанция и същите са посочени в отделните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, които изискват и обосноваването на материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение. Само при наличието на тези предпоставки /които не предвиждат неправилно приложение на закона, както поддържа касаторката/ е допустимо разглеждане на делото от касационната инстанция, при което следва да се разгледат и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, едно от които е необосноваността на решението. В случая не е налице поддържаната от касаторката предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно противоречието на поставения в изложението въпрос с представеното решение на ВС, тъй като изводът на въззивния съд не е обусловен от решаването му, поради което и не следва да се допуска касационното разглеждане на делото. С оглед този изход касаторката следва да заплати на ответниците направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 710 от 8.12.2008 год. по гр. д. № 736/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъжда М. С. П. да заплати на Ф. А. К. , З. Ю. К. , Ф. Д. Т. , Х. Д. Ц. , Р. Д. Ц. , Е. Р. К. , Х. Р. И. , А. Р. Б. , Ш. Н. С. , Ф. Н. М. , Д. Р. Б. , И. Б. Ш. , Ф. И. И. , Ф. И. И. , К. Р. И. , Ф. Р. С. , Ш. И. И. , Ф. И. А. , И. И. И. , З. И. Ц. , А. И. И. , С. И. И. , Д. Ш. И. , Ф. Р. Ц. , А. А. Ц. , А. К. Ц. , Д. К. Ц. и А. Д. К. направените разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.