О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 719
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 441/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Д. И. К. срещу решение от 24.10.2008 г. по гр. д. № 2115/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 283/2007 г. на Пловдивски районен съд. С това решение е отхвърлен предявен от касатора срещу община К. установителен иск за собственост на 147 кв. м. съставляващи част от УПИ * жилищно строителство.
В изложението към жалбата е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът е основал правния интерес от предявения иск с това, че част с площ от 147 кв. м. от притежавания от него поземлен имот целия с площ от 367 кв. м., за който е бил отреден парцел ****Х, по действалия към 1959 г., когато придобиване имота план, не е бил отчуждаван за обществено мероприятие, но в плана от 1990 г. не е нанесен, а е заснет като част от парцел ****за жилищно строителство. Счита, че с това действие общината му оспорва правото на собственост върху не отчуждената част от имота, която ползва от както го е придобил и към предявяване на иска.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, като е приел, че владеенето на този имот след 1971 г., когато част от него е била отчуждена за обществено мероприятие, няма за последица придобиване на вещни права върху него на основание давностно владение. След проследяване на регулационните отреждания за остатъка от имота с площ от 147 кв. м. съдът приема, че той е отчуждени за обществени мероприятия улици, въпреки, че с последния план тази площ е включена в парцел ****жилищно строителство и с приетите технически експертизи не е установено предвидените улици да са реализирани, както и да е провеждана процедура по отчуждаването на спорния имот.
Въпросът от значение за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с решението, е отреждането на имота за обществено мероприятие при действието на ЗПИНМ в редакцията му след изменението на чл. 39 през 1956 г. и предвиждането му за такова мероприятие при действието на ЗТСУ има ли непосредствено отчуждително действие. Въпросът е решен в противоречие с трайната практика на ВС на РБ и ВКС, което е основание за допускане касационна проверка на обжалвания въззивен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2008 г. по гр. д. № 2115/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 50% следващата се за предявяване на иска на основание чл. 18, ал.3 от тарифата за таксите събирани от съдилищата.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на пресдеталея на І г. о. На ВКС на РБ за насрочване, а при неизпълнение на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: