4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 11.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 662 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. К. от[населено място] срещу решение № 163 от 15.04.2010г. по в. гр. дело № 27/2010г. на В. окръжен съд, Т. отделение, с което е потвърдено решение № 3350 от 12.11.2009г. по гр. дело № 3803/2009г. на В. районен съд, 24 състав, с което е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че К. Й. К. дължи на Г. С. Г. от[населено място] сумата от 10 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 12.07.2006г. с падеж на 12.07.2007г., със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2008г. до окончателното плащане, сумата от 550 лв., представляващи съдебно деловодни разноски по ч. гр. д. № 3584/2008г. по описа на В. и са присъдени разноски за исковото производство в размер 220,20 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и писмено изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпроса за приложението на чл. 161 ГПК и възможността съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства, и излагане на мотиви за това.
Ответникът Г. С. Г. от[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че К. Й. К. дължи на Г. С. Г. сумата от 10 000 лв., представляваща главница по запис на заповед от 12.07.2006г., въз основа на който са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2008г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 550лв., представляващи разноски по заповедното производство. След като е обсъдил събраните във въззивното производство писмени доказателства, решаващият съдебен състав е заключил, че същите не установяват наличието на трудово правоотношение между К. К. и [фирма],[населено място], нито предоставянето на сумата в размер 10 000 лв. като аванс за изпълнение на трудовите задължения на ответника по иска като шофьор по международен превоз на стоки в рамките на това трудово правоотношение, нито съставянето и подписването на записа на заповед като гаранция за бъдещето отчитане на получената сума. Поради това е направен извод за неоснователност на възраженията на ответника. Във въззивното производство е допусната поисканата от ответника по исковата молба съдебно-счетоводна експертиза, която впоследствие е заличена поради непредставяне на необходимата счетоводна документация на вещото лице от ищеца – въззиваем в производството пред В. окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора въпрос е процесуалноправен, но по отношение на него не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за приложението на чл. 161 ГПК /аналогичен чл. 128, ал.2 от отменения ГПК/ е създадена трайноустановена съдебна практика, съгласно която съдът с оглед обстоятелствата по делото и след като прецени и обсъди всички събрани доказателства може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Възивната инстанция е обсъдила всички събрани по делото доказателства и въз основа на приетата фактическа обстановка е постановила обжалвания съдебен акт. Касаторът е имал възможност с други доказателствени средства, различни от съдебно-счетоводната експертиза, да установи възникналото между него и [фирма],[населено място] трудово правоотношение, факта, че ищецът е собственик на посоченото дружество и да докаже възраженията си /напр. трудов договор, командировъчна заповед, разходен касов ордер за получен аванс, квитанция към приходен касов ордер, преводно нареждане или разписка за отчетена сума, международна товарителница и др./, но не е представил такива. При тези данни и доказателства преценка на решаващия съдебен състав е дали да процедира по чл. 161 ГПК.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 163 от 15.04.2010г. по в. гр. дело № 27/2010г. на В. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.